— Тогава той се развика още по-силно — допълни Джули. — Чичо Рон се опита да ги успокои, но влезе треньорът, който също започна да крещи.
Моли знаеше, че сестра й Фийби ненавиждаше разправиите.
— А майка ти какво направи?
— Прибра се в кабинета си и пусна един диск на Аланис Морисет.
Вероятно е било добър ход.
Прекъсна ги шляпането на маратонките на петгодишния й племенник Андрю, който изскочи устремно иззад ъгъла, също като ферарито на Кевин.
— Лельо Моли, познай какво стана? — Метна се към нея, обгръщайки коленете й. — Допреди малко всички крещяха и ушите ме заболяха.
Тъй като Андрю беше надарен не само с красотата на баща си, но и с гръмкия глас на Дан Кейлбоу, Моли искрено се усъмни в това. Все пак го погали по главата.
— Горкичкият.
Момчето я погледна с ужасени очи.
— А пък Кевин така се разбесня на татко, на чичо Рон и на треньора, че им кресна онази думичка с „м“.
— Не е трябвало да я казва.
— И то два пъти!
— О, миличкият ми. — Моли едва сдържа усмивката си.
Като прекарваха толкова много време в централното управление на отбор от Националната футболна лига (НФЛ), неизбежно бе децата на семейство Кейлбоу да се наслушат на доста ругатни, но семейните правила бяха съвсем ясни. Неприличният език в дома им се наказваше със сериозни глоби, макар и не чак в такъв размер, като десетте хиляди долара на Кевин.
Младата жена не можеше да проумее следното. Едно от нещата, които най-много мразеше в увлечението си — бившето си увлечение — по Кевин, беше това, че си падаше тъкмо по Кевин, най-повърхностният мъж на земята. За него футболът бе центърът на вселената и на живота му. Футболът и безкрайната върволица от празноглави световноизвестни манекенки. Къде ги намираше? В сайта Мис Плиткоумие.com?
— Здравей, лельо Моли.
За разлика от сестрите и брат си, осемгодишната Хана не се втурна презглава към нея, а пристъпи спокойно. Макар Моли да обичаше по равно и четиримата си племенници, в сърцето й бе отредено специално кътче за това крехко и уязвимо момиче, което не притежаваше нито спортната сила, нито безкрайната самоувереност на семейство Кейлбоу. Вместо това беше романтична мечтателка, твърде чувствително дете, надарено с богато въображение книжно червейче, което имаше дарба да рисува, също като леля си.
— Харесва ми косата ти.
— Благодаря ти.
Зорките й сиви очички забелязаха това, което сестрите й бяха пропуснали — изцапаните панталони на Моли.
— Какво се е случило?
— Подхлъзнах се на паркинга. Нищо сериозно.
Хана прехапа угрижено долната си устна.
— Казаха ли ти за разправията между Кевин и татко?
Изглеждаше разстроена и Моли отлично знаеше защо. От време на време младежът се вясваше в дома на Кейлбоу и осемгодишното момиче се бе увлякло по него, също като глупавата си леля. Но за разлика от нейната, любовта на Хана беше по детски чиста и невинна.
Андрю още не се бе отлепил от коленете й, затова Моли протегна ръка към племенницата си, за да я привлече към себе си.
— Хората трябва да поемат отговорност за постъпките си, миличка, и това се отнася и за Кевин.
— Какво мислиш, че ще направи той? — прошепна Хана.
Моли беше съвсем сигурна, че проклетникът ще се утеши с някоя манекенка, притежаваща минимални познания по английски език и максимални умения в еротичното изкуство.
— Сигурна съм, че щом се успокои, всичко ще е наред.
— Боя се да не свърши някоя глупост.
Младата жена отметна един кичур от светлокестенявата коса на Хана.
— Като онзи скок с парашут един ден преди мача с „Бронкос“?
— Тогава вероятно просто не се е замислил за последиците.
Тя се съмняваше дали малкият мозък на Кевин имаше способност да се замисля за нещо извън футбола, но не сподели това свое умозаключение с племенницата си.
— Трябва да поговоря с майка ти за няколко минути и след това двете можем да тръгваме.
— След Хана е мой ред — напомни й Андрю, след като най-сетне пусна краката й.
— Не съм забравила. — Децата се редуваха да нощуват в малкия й мансарден апартамент на Норт Шор3. Обикновено й гостуваха през уикендите, а не във вторник срещу сряда, но утре учителите имаха някакъв семинар за усъвършенстване, а Хана, според Моли, се нуждаеше от повече внимание.
— Вземи си раницата. Няма да се бавя.
Тя тръгна по коридора със снимки по стените, отразяващи историята на „Чикаго Старс“. На челно място висеше портретът на баща й. Забеляза, че сестра й бе освежила черните рога, които Моли отдавна беше нарисувала над главата му. Бърт Съмървил, основателят на „Чикаго Старс“, беше мъртъв от години, но жестокостта му още бе жива в спомените на дъщерите му.