— Дан? Какво търсиш…
Не успя да довърши фразата, защото юмрукът на Дан Кейлбоу се стовари върху лицето му. Тъкър залитна назад, блъсна се в ъгъла на дивана и падна.
Адреналинът го заля на горещи, помитащи талази. Скочи, готов да се нахвърли върху шефа си, но се опомни. Не се страхуваше да се сбие с него, но по изкривеното му от ярост лице се досети, че се е случило нещо много лошо. Тъй като не го бе упрекнал за провала и бе проявил много повече разбиране, отколкото Кевин заслужаваше, беше ясно, че онзи идиотски пас в края на мача нямаше нищо общо с гнева на Дан.
Не беше типично за Тъкър да остави безнаказан подобен удар, но си заповяда да свали юмруци.
— Дано имаш основателна причина за това.
— Кучи син! Наистина ли си въобразяваше, че това ще ти се размине? — просъска Дан.
Стомахът на Кевин се сгърчи, като видя презрението по лицето на мъжа, когото толкова уважаваше.
— Да ми се размине? За какво?
— Не е означавало нищо за теб, нали? — озъби се шефът му.
Тъкър остана мълчалив, очаквайки обяснение.
— Защо не си ми казал, че не си бил сам във вилата ми през декември?
Косъмчетата по врата на Кевин настръхнаха. Когато заговори, подбираше внимателно думите.
— Не смятах, че е моя работа да ви уведомявам. Мислех, че Дафни сама ще реши дали да ви каже, или не.
— Дафни?
Е, стига вече. Яростта на Кевин кипна.
— Не е моя вината, че твоята откачена роднина се появи във вилата!
— Ти дори името й не знаеш?
Дан, изглежда, бе готов отново да му скочи, а вбесеният Кевин почти се надяваше да го стори.
— Чакай! Тя ми каза, че името й е Дафни.
— Да бе, как ли не! — изпръхтя Дан. — Е, тя се казва Моли, кучи сине, и е бременна от теб!
Тъкър се олюля, сякаш отново го бе халосал в челюстта.
— Какви ги говориш?
— Казвам само, че до гуша ми е дошло от футболни звезди, които си въобразяват, че Господ им е дал правото да сеят наоколо незаконните си деца, все едно са ненужен боклук!
На Кевин му призля. Когато й се обади, тя го увери, че няма някакви последствия. И дори не беше сама, разговаряше с гаджето си.
— Можеше поне да проявиш елементарна отговорност и да използваш презерватив!
Мозъкът му отново започна да функционира. Поне за това нямаше начин да го обвинят.
— Говорих с Даф… с балдъзата ти, преди да отлетя за Чикаго. Тя ми заяви, че всичко е наред. Може би ще е по-добре да говориш с гаджето й.
— Точно в момента тя е твърде заета, за да си има гадже.
— Заблудила те е — продължи Кевин по-предпазливо. — Напразно си бил целия този път дотук. Тя се среща с някакъв тип, на име Бени.
— Бени?
— Не зная дали отдавна са заедно, но предполагам, че точно той е виновен за сегашното й състояние.
— Бени не й е любовник, тъпако! Той е шибан язовец!
Кевин го зяпна слисано, опита се да каже нещо, но вместо това се потътри към мокрия бар.
— Май е по-добре да започнем отначало.
Моли паркира своя фолксваген костенурка зад беемвето на Фийби, слезе от колата и заобиколи ловко купчината заледен сняг. Северен Илинойс бе в ледената прегръдка на зимния студ, който по всички признаци нямаше скоро да престане, но тя не се оплакваше. За нея февруари беше най-доброто време от годината да се сгуши уютно на дивана с лаптопа, със скицника или просто да помечтае.
„Дафни нямаше търпение да дочака малкото зайче да порасне, за да могат да си играят заедно. Ще се наконтят с поли с блестящи мъниста и ще си кажат една на друга: «Еха! Изглеждаш фантастично!». А после ще налеят вода в балоните и ще ги стоварят върху главите на Бени и приятелчетата му.“
Моли се радваше, че речта й на литературния обяд вече беше зад гърба й, а и Фийби я бе придружила за морална подкрепа. Младата жена обичаше да посещава училищата и да чете книгите си пред децата, но винаги се изнервяше, ако трябваше да говори пред възрастни, особено сега, защото не се знаеше кога стомахът й ще се разбунтува.
Измина точно един месец, откакто откри, че е бременна. С всеки изминал ден бебето ставаше все по-реално за нея. Не можа да устои на изкушението да му купи миниатюрен джинсов комбинезон, който ставаше и за момиченца, и за момченца. Нямаше търпение да започне да носи дрехи за бъдещи майки, но засега не се налагаше, тъй като бяха изминали само два и половина месеца от началото на бременността й.