Вина, гняв и страх се смесиха в отровно кълбо в душата на Моли. Дан се отдръпна, но тя се нахвърли пак върху него и му нанесе още един удар.
— Това не е твоя работа!
— Моли, престани! — възкликна Фийби.
— Никога няма да ти го простя. — И отново замахна.
— Моли!
— Това си е моят живот! — разкрещя се тя и успя да заглуши дори яростния лай на Ру, както и шумните протести на сестра си.
Една силна мъжка ръка я прихвана през кръста, преди да успее още веднъж да цапардоса зет си. Ру заръмжа заплашително. Но Кевин я притисна плътно към себе си.
— По-добре се успокой.
— Пусни ме! — озъби се тя и го сръга с лакът в ребрата.
Той изръмжа, но не я пусна.
Ру се метна към глезена му.
Кевин изохка, а Моли отново го смушка.
Той започна да ругае.
Дан се присъедини към него.
— О, за бога!
Въздухът се раздра от пронизително изсвирване.
5
„Понякога отчаяно се нуждаеш от приятел, но се оказва, че този ден всички са изчезнали.“
Тъпанчета на Моли едва не се спукаха от свирката, която Фийби бе стиснала между зъбите си.
— Стига! — Сестра й се втурна напред. — Моли, отстранена си от играта! Ру, махай се оттук! Кевин, дръпни ръцете си от нея. А сега всички да седнат!
Тъкър отдръпна ръката си. Дан се разтри по гърдите. Ру пусна неохотно крачола на куотърбека.
На Моли й призля. Какво точно се надяваше да постигне? Не смееше да погледне никого в очите. Мисълта, че сестра й и зет й знаят как се е нахвърлила върху Кевин, докато си спял кротко в леглото, бе непоносима, безкрайно унизителна.
Но тъкмо тя бе виновна за случилото се и не можеше да избяга. Реши да последва примера на феновете на Дафни, грабна кучето си за утеха и го занесе в креслото, колкото е възможно по-далеч от останалите. Ру я лизна съчувствено по брадичката.
Дан се настани на дивана с мрачен и решителен вид. Фийби седна до него. Сега удивително приличаше на танцьорка от Лас Вегас, облечена на майтап в дрехите на скромна майка. А Кевин…
Даже въздухът в стаята вибрираше от гнева му. Стоеше до камината, скръстил ръце пред гърди, пъхнал юмруци под мишниците, сякаш се страхуваше, че няма да издържи и ще ги пусне в действие. Как въобще е могла да се влюби в този грубиян?
И внезапно я осени прозрението: Фийби, Дан, Кевин… и тя. Създателката на Дафни срещу цялата Национална футболна лига.
Най-добрата защита бе нападението. Налагаше се да се държи като истинска кучка, но това беше най-милото, което може да направи за Кевин.
— Давайте по-накратко. Чака ме доста работа, а всичко това е твърде отегчително, за да го предъвкваме.
Тъмнорусите вежди на Кевин подскочиха рязко.
— Няма да се получи, Моли — въздъхна Фийби. — Трудно ще го уплашиш. Знаем, че Кевин е бащата на детето ти и той е дошъл, за да поговорим за бъдещето.
Моли рязко се извърна към Тъкър. Явно не им бе казал! Сестра й изобщо не би говорила така, ако знаеше какви ги бе надробила тя.
Ала очите му я гледаха хладно и безстрастно.
Защо е премълчал? Ако Фийби и Дан узнаеха истината, той щеше да бъде свободен да продължи волния си път.
— Този мъж не фигурира в плановете ми за бъдещето — заяви Моли. — Истината е, че аз…
Кевин отскочи като пружина от полицата на камината и мигом се озова до нея.
— Вземи си палтото — заповяда й той. — Ще се поразходим.
— Ама аз всъщност не…
— Веднага!
Колкото и да й беше неприятно да остане насаме с него, много по-лесно беше да разговаря само с Кевин, отколкото в присъствието на мафиотския клан Кейлбоу. Остави любимеца си на килима и стана.
— Стой тук, Ру.
Пуделът започна да скимти и Фийби го взе в скута си.
Моли излезе от стаята, с гордо изправен гръб. Кевин я настигна в кухнята, улови я за ръката и я поведе към пералното помещение, където й даде да облече лилавото скиорско яке на Джули, а самият той взе от закачалката мъхестото кафяво палто на Дан. После отвори задната врата и не особено нежно я изтика навън.
Тя се мъчеше да дръпне ципа, който бе заял. Вятърът безмилостно вееше през копринената й блуза. Кевин не си даде труд да закопчае палтото на Дан, макар да бе само по една лятна риза и панталони в цвят каки. Явно гневът му го сгряваше.
Моли пъхна ръка в джоба и напипа стара везана шапка, с избеляла лепенка на куклата Барби. Оръфаните останки от някога блестящия сребърен помпон едва се крепяха на два конеца. Нахлупи я на главата си. Кевин я повлече към пътеката, покрита с каменни плочи, водеща към гората. Тя усещаше как гневът струи от него.