— Не смяташе да ми кажеш — заговори той най-накрая.
— Нямаше нужда. Но ще кажа на тях! Ти трябваше да направиш същото, когато Дан се е появил. Така щеше да си спестиш дългото пътуване.
— Мога само да си представя каква би била реакцията му, ако му бях заявил: „Вината не е моя, Дан, защото прекрасната ти малка балдъза ме изнасили“. Не съм сигурен дали би ми повярвал.
— Тогава нямаше да ти повярва, но сега щеше. Съжалявам, че се наложи… че те притесняват по този начин.
— Да ме притесняват? — Думата изплющя като камшик. — Доста меко казано!
— Зная. Аз…
— Това може би е притеснение за една богата глезла, но в реалния свят…
— Разбирам! Ти си жертвата — промърмори Моли. Сви рамене заради студа и се опита да пъхне ръце в джобовете. — Аз забърках тази каша и сама ще се оправям.
— Не ме изкарвай жертва! — озъби се той.
— Все пак беше моя жертва, което ме прави отговорна за последиците.
— „Последиците“, както ги нарече, включват живота на едно невинно човешко същество.
Моли се спря и го погледна. Вятърът подхвана един от непокорните кичури на косата му и го запрати в челото му. Лицето му бе застинало в неумолима маска.
— Известно ми е — кимна младата жена. — Уверявам те, че не съм планирала нищо от случилото се. Но сега съм бременна и много искам това дете.
— Но аз — не.
Тя изтръпна. За себе си той беше прав, което бе съвсем логично. Разбира се, че не искаше това бебе. Ала гневът му бе толкова силен, че тя инстинктивно скръсти ръце пред корема си, сякаш можеше да навреди на бебето й.
— Тогава няма проблем. Не се нуждая от теб, Кевин. Наистина. И ще ти бъда много признателна, ако забравиш за всичко това.
— Нима си въобразяваш, че съм способен на това?
Според Моли случилото се засягаше само нея, ала не биваше да забравя, че тази история можеше да погуби кариерата му. Всеизвестна беше любовта му към футбола. Фийби и Дан бяха собствениците на отбора и имаха силно влияние в Националната футболна лига.
— След като обясня на сестра си и Дан какво съм направила, те ще те оставят на мира и кариерата ти няма да пострада.
Очите му се присвиха заплашително.
— Никому нищо няма да казваш.
— Разбира се, че ще им кажа!
— Ще си държиш устата затворена.
— О, нима сега заговори оскърбената ти гордост? Не искаш някой да знае, че си бил жертвата в цялата тази история? Или се страхуваш от семейство Кейлбоу?
— Ти нищо не знаеш за мен — процеди той едва чуто.
— Затова пък зная каква е разликата между порядъчността и подлостта. Държах се недостойно, следователно нямам право да те въвличам допълнително в това. Ще се върна вътре и ще…
Той улови ръката й и я раздруса.
— Изслушай ме внимателно, защото още съм много изтощен от полета и не искам пак да го повтарям. Не съм светец и съм бил виновен за много неща, но никога не съм зарязвал незаконородено дете. И нямам намерение сега да започна.
Моли се отскубна от него и стисна юмруци.
— Няма да направя аборт, така че дори не си прави труда да ми го предлагаш.
— Нямам подобно намерение. — Сви горчиво устни. — Ще се оженим.
Тя окончателно се слиса.
— Не искам.
— Тогава ставаме двама. И няма да останем за дълго женени.
— Аз няма да…
— Не си хаби силите да спориш с мен. Ти ме прецака, млада госпожице, но сега аз командвам парада.
Тъкър обикновено обичаше да посещава клубовете за танци, но сега съжаляваше, че е дошъл. При все че разправията с клана Кейлбоу се бе състояла предишния следобед, още не бе готов да бъде душата на някоя весела компания.
— Кевин! Насам! — провикна се една девойка в опит да заглуши шума. Беше щедро наплескана с блестящи сенки по клепачите и полупрозрачна рокля. Миналото лято ходиха две седмици. Нина ли се казваше? Или Нита? Не помнеше името й, нито се интересуваше от нея.
— Кевин! Хей, приятел, ела тук. Искам да те почерпя едно питие.
Той се престори, че не ги чу, обърна се и започна да си проправя път назад, в посоката, от която току-що бе дошъл. Сгреши, че влезе тук. Сега не можеше да общува с приятели, да не говорим за срещи с фенове, които щяха да го разпитват за изгубения мач, при това по негова вина.