Взе палтото си, но не го закопча. Студеният въздух по Диърборн стрийт му подейства като юмрук по лицето. Докато бе пътувал по-рано днес из града с колата, по радиото бяха съобщили, че температурата е спаднала до минус три градуса. Все пак в Чикаго беше зима. Портиерът го видя и изтича, за да докара колата му от запазеното място за паркиране, отдалечено на по-малко от седем метра.
След седмица щеше да бъде женен мъж. Жалък провал на опитите му да не смесва личния живот с кариерата.
Даде на портиера петдесет долара, плъзна се на шофьорското място във ферарито си и потегли.
Трябва да служиш за пример, Кевин. Хората очакват децата на свещениците винаги да постъпват правилно.
Опита се да прогони спомена за гласа на преподобния Джон Тъкър. Постъпваше така, за да опази кариерата си. Да, кожата му настръхваше само при мисълта за едно незаконно дете, но всеки мъж щеше да се смути от подобна новина. А в случая не ставаше дума за потомък на свещеник, захвърлен на произвола на съдбата. Не, всичко беше заради футбола.
Фийби и Дан не очакваха брак по любов. Така че няма да се учудят много, ако скоро след сватбата последва развод. Затова пък щеше отново да може да ги гледа в очите. А колкото до Моли Съмървил, с влиятелните й връзки и разпуснат морал… никого не бе мразил повече. Дотук със заядливите подмятания на Джейн Бонър, че ако някога се ожени, ще си избере тиха, непретенциозна жена. Вместо това се натресе на една нахална твърдоглава особа, която, ако не внимаваше, щеше да го схруска на закуска. Но той нямаше да й го позволи.
Кевин, трябва да се научиш да различаваш доброто от злото. Можеш до края на дните си да останеш в сянка или да живееш на светло.
Кевин пропъди решително образа на Джон Тъкър, натисна педала на газта и се понесе по крайбрежната магистрала. Всичко това нямаше нищо общо с доброто и злото. Ставаше дума за кариерата му, която не биваше да пострада.
Не е само това, прошепна един досаден вътрешен глас. Младият мъж се престрои в лявото платно, после премина в дясното, а накрая пак се върна в лявото. Точно сега имаше нужда от скорост и риск, но по крайбрежната магистрала денем това бе невъзможно.
Няколко дни след засадата на Фийби и Дан, Моли се срещна с Кевин, за да вземат разрешително за брак. След това се отправиха към „Ханкок Билдинг“, всеки в своята кола, за да подпишат предбрачно споразумение, разделящо финансите им. Той не знаеше, че бъдещата му съпруга не разполага с финанси, които да брани, а и тя предпочете да не му казва. Само щеше да реши, че е още по-смахната, отколкото вече я мислеше.
Моли напълно бе изключила, докато адвокатът им обясняваше подробностите по документите. Двамата не бяха разменили нито дума за бъдещата му роля в живота на детето й, а тя бе прекалено потисната, за да повдига този въпрос. Ала рано или късно, трябваше да го разрешат.
На излизане от адвокатската кантора събра смелост и се опита да поговори с него.
— Кевин, това е лудост. Поне ми позволи да кажа истината на Дан и Фийби.
— Ти ми се закле, че ще си държиш устата затворена.
— Да, така е, но…
Погледът на зелените му очи я смрази до дъното на душата й.
— Иска ми се да се надявам, че поне веднъж можеш да се държиш като почтен човек.
Тя извърна очи. Съжаляваше, че му бе обещала.
— Но сега не сме в петдесетте години. Не ми е нужен съпруг, за да отгледам това дете. Има толкова много самотни майки.
— Сватбата може да се уреди без особени затруднения. Нима си такава егоистка, че не можеш да пожертваш няколко седмици от живота си, за да се поправят нещата?
Не й се понрави презрението в гласа му, нито пък да я нарича егоистка, особено след като знаеше, че прави това, само за да запази добрите си отношения с Дан и Фийби. Но той си тръгна, преди тя да успее да му отговори. Накрая се предаде. Можеше да се бори срещу един от тях, но не и срещу тримата.
Сватбата се състоя след няколко дни, в гостната на семейство Кейлбоу. Моли бе облечена в снежнобяла булчинска рокля, стигаща до средата на прасеца, подарък от сестра й. Кевин се появи в тъмен костюм с подходяща вратовръзка. Стори й се, че прилича на красив собственик на погребална агенция.
Нито един от двамата не покани някой от приятелите си на церемонията, така че присъстваха само Дан, Фийби и децата. Кучетата се мотаеха в краката им. Момичетата Кейлбоу украсиха гостната с ленти от крепхартия, а на кучета вързаха панделки — на Ру около нашийника, а на Кенга на опашката. Кенга игриво завъртя опашка, опитвайки се да спечели вниманието на Кевин, и най-безсрамно му се умилкваше. Младоженецът хладнокръвно пренебрегна заиграването й, както и ръмженето на Ру, и в Моли не остана грам съмнение — бъдещият й съпруг бе от онези досадници, които смятаха, че пуделите застрашават образа им на истински мъже. Защо не се бе замислила за това още при първата им нощ в окръг Дор, вместо да го дебне кога ще се оригне или ще се изперчи със златната си верижка: „Готино, нали, пич?“.