Очите на Хана блестяха от възторг, докато гледаше Кевин и леля си, все едно че бяха герои от някаква приказка. Дори само заради нея Моли бе готова да се преструва, че е щастлива, макар че й се гадеше.
— Толкова си красива! — въздъхна Хана. После се обърна също толкова сърдечно към Кевин. — Ти също си много красив. Като принц.
Тес и Джули възторжено се разсмяха. Хана се изчерви засрамено.
Но Кевин не се засмя. Позволи си единствено лека усмивка и я стисна по рамото.
— Благодаря ти, малката.
Моли примигна огорчено и извърна глава.
Съдията, ръководещ церемонията, пристъпи напред.
— Е, да започваме.
Младоженците се приближиха към него. Съдейки по физиономиите им, човек можеше да си помисли, че прекосяват минно поле.
— Скъпи влюбени…
Андрю се откопчи от ръката на майка си и се шмугна напред, за да се вклини между двама им.
— Андрю, върни се веднага! — просъска Дан и се опита да издърпа назад непослушното си синче, но Кевин и Моли едновременно уловиха лепкавите от смущение длани на хлапето, за да го задържат между тях.
И така ги ожениха, под набързо опънатия балдахин от разноцветни хартиени ленти, в компанията на един петгодишен малчуган и един сив пудел, злобно вторачен в младоженеца.
Двамата нито веднъж не се погледнаха, едва докоснаха сухите си стиснати устни и мигом се отдръпнаха като опарени.
Андрю ги изгледа с кисела гримаса.
— Пфу, какви лигни.
— Ама те трябва да се целунат, тъпчо — обясни му Тес отзад.
— Не съм тъпчо!
Моли се наведе да го прегърне, преди Андрю да побегне назад. С крайчеца на окото си видя как Дан стисна ръката на Кевин, а Фийби го прегърна набързо. Всичко й се струваше толкова неловко и ужасно, че й се искаше по-скоро да се махне. Само че нямаше как да стане и тъкмо в това бе проблемът.
Останалите разиграха традиционния спектакъл, като отпиха съвсем малко от шампанското, но никой не можа да преглътне повече от една хапка от сватбената торта.
— Хайде да изчезваме оттук — изръмжа Кевин в ухото й накрая.
Моли дори нямаше нужда да се оплаква, че я боли глава. И без това през целия следобед се чувстваше все по-зле.
— Добре.
Той промърмори нещо, че трябва да потеглят, преди снегът да затрупа пътищата.
— Добра идея — каза Фийби. — Радвам се, че прие предложението ни.
Моли се опита да се престори, че перспективата да прекара заедно с новоизлюпения си съпруг няколко дни във вилата в окръг Дор не е най-големият й кошмар. Ала без особен успех.
— Това е най-доброто, което можете да направите — съгласи се Дан. — Къщата е доста далеч, така че ще избегнете шумотевицата в медиите, след като съобщим за сватбата ви.
— Освен това — додаде Фийби с престорено въодушевление — там ще можете по-добре да се опознаете.
— Нямам търпение за това — тихо промърмори Кевин.
Не губиха време да се преобличат и след десет минути Моли целуна Ру за сбогуване. При тези обстоятелства предпочиташе да остави кучето на сестра си.
Щом младоженците потеглиха с ферарито на Кевин, Тес и Джули се заеха да обвиват Андрю с хартиените ленти, а Хана се сгуши до баща си.
— Колата ми е на бензиностанция „Ексън“, на три километра оттук. Като излезеш на магистралата, завий наляво. — За Моли беше непоносимо да издържи седемчасовото пътуване до Северен Уисконсин, седнала толкова близо до него.
Кевин надяна демонстративно на носа си шикарните си очила „Рево“ в сребърна рамка.
— Мислех, че се разбрахме да заминем заедно за вилата в Дор.
— Ще пътувам с моята кола.
— Тогава ме следвай.
Кевин спази указанията и след няколко минути спря пред бензиностанцията. Когато се наведе пред нея, за да й отвори вратата, ръката му я докосна за миг, но той не каза нищо. Тя извади ключовете от чантата си и излезе. Зад гърба й прогърмя двигател. Кевин бе потеглил, без дума да обели.