Младата жена плака през целия път до границата на щата Уисконсин.
Кевин се отби в жилището си на улица „Оук Брук“, за да се преоблече в джинси и фланелена риза. Взе два компактдиска на една чикагска джаз група и една книга за изкачване на Еверест, която беше забравил да пъхне в куфара си. Замисли се дали да не хапне нещо, тъй като не бързаше да се върне на магистралата, но май заедно със свободата си бе загубил и апетита си.
Като се насочи на север, към Уисконсин, по междущатската магистрала 1–94, новоизлюпеният младоженец се опита да си припомни как се чувстваше, когато плуваше сред акулите край рифа само преди една седмица, но не успя да съживи усещането. Богатите спортисти винаги са били примамлива цел за алчни жени и отначало заподозря Моли, че нарочно е забременяла, за да го улови в мрежата си. Но тя не се нуждаеше от пари. Не, съпругата му просто беше една богата кучка, търсеща удоволствие, която не се тревожеше за последствията.
Мобилният му телефон звънна, докато пътуваше на север от Шебойган. Вдигна и чу гласа на Шарлот Лонг, която беше дългогодишна приятелка на родителите му. Тя прекарваше лятната си почивка при тях в лагера в Северен Мичиган. И досега се връщаше там всяка година, в началото на юни. Но Тъкър не беше разговарял с нея от смъртта на майка си.
— Кевин, преди малко ми позвъни отново адвокатът на леля ти Джудит.
— Страхотно — промърмори той. Припомни си как Шарлот Лонг разговаряше с майка му след ежедневната служба в параклиса. Дори и в най-ранните му спомени всички му приличаха на изкопаеми.
По времето, когато се е родил, родителите му са водели добре подреден живот, в който най-важно място са заемали църквата в Гранд Рапидс, където баща му е бил пастор, любимите им книги и преподавателската дейност. Нямаха други деца, затова нямаха ни най-малка представа как да се справят с едно буйно момче, което обичаха от все сърце, но не разбираха.
Моля те, стой тихо, миличък.
Кога успя така да се изцапаш?
Защо си толкова изпотен?
Не бързай толкова.
Не говори толкова силно.
Не бъди лош.
Футбол ли, синко? Мисля, че старата ми ракета още е горе на тавана. Защо не се пробваш в тениса?
Ала въпреки че не обичаха футбола, те посещаваха всеки негов мач, както правеха всички добри родители в Гранд Рапидс. Кевин до ден-днешен помнеше какво впечатление му правеха разтревожените им озадачени лица, когато отклоняваше поглед към трибуните на зрителите.
„Сигурно са се питали как си се пръкнал такъв“, бе изръсила Моли, докато й беше разказвал за родителите си. Тя вероятно грешеше за много неща, но за това се оказа напълно права.
— Той ми каза, че не си му се обадил — продължи Шарлот с обвинителен тон.
— Кой?
— Адвокатът на леля ти Джудит. Не се разсейвай, Кевин. Иска да разговаря с теб за летния лагер.
Макар да знаеше предварително какво се кани да му съобщи Шарлот, ръцете му стиснаха силно волана. Разговорите за лагера „Уинд Лейк“ винаги го притесняваха, затова се стараеше да ги избягва. Това бе мястото, заради което той толкова силно се бе отчуждил от родителите си.
Лагерът е бил построен от прадядо му сред пустошта в Североизточен Мичиган в края на деветнайсети век. Още от самото начало е служил като лятно сборище за религиозните мичигански методисти. Но не станал много популярен, защото бил на брега на езеро, а не на океан. Никога не придоби славата на лагери като „Оушън Гроув“ в Ню Джърси или „Оук Блъфс“ на остров Мартас Винярд. Но можеше да се похвали със същите грозновати бунгала и с молитвен дом.
През детството си Кевин винаги идваше тук с родителите си. Баща му ревностно се придържаше към традициите и не пропускаше да провежда ежедневни църковни служби за скромната група от старци, които всяка година редовно посещаваха лагера. Никога не се появи нито едно дете, освен него самия.
— Нали си наясно, че след смъртта на леля Джудит, лагерът е твой — съвсем ненужно наблегна Шарлот.
— Не го искам.
— Разбира се, че го искаш. Повече от цял век е владение на семейство Тъкър. Това е институция и ти със сигурност не искаш да си този, който ще го ликвидира.
О, да, ще го направи.
— Шарлот, това място е бездънна яма за пари. След смъртта на леля Джудит няма кой да се грижи за управлението му.
— Ами ти ще се грижиш. Тя толкова много направи за всичко там. Намери някой да го стопанисва.