— Не! Не ме… не ме мести!
— Трябва. Няма да те нараня. Обещавам ти.
Той не разбираше. Нямаше да нарани нея.
— Не…
Но съпругът й не я послуша. Младата жена още по-здраво стисна бедрата си, когато той подпъхна ръце под нея и предпазливо я премести на другата седалка. От усилието тя изохка.
Кевин изтича до колата си и след миг се върна с мобилния си телефон и едно вълнено одеяло, с което я наметна. Преди да се настани зад волана, мъжът хвърли якето си върху седалката, като закри кървавите петна.
Докато излизаше на магистралата, Моли се молеше ръцете й да са достатъчно силни, за да държат краката й притиснати. В това време той говореше с някого по телефона си… питаше къде е най-близката болница. Гумите на малкия фолксваген свистяха, докато се носеха по магистралата. Караше дяволски бързо, безразсъдно. Моля те, Господи…
Тя нямаше представа колко време им отне да стигнат до болницата. Знаеше само, че той отвори вратата откъм нейната страна и се приготви пак да я вдигне на ръце.
Опита се да избърше сълзите си, докато го гледаше.
— Моля те… зная, че ме мразиш, но… — Изохка заради поредния силен спазъм. — Краката ми… трябва да ги държа събрани.
Кевин я погледна за миг, след което бавно й кимна, преди да я вдигне с лекота, сякаш беше перце. Пренесе я през вратата, като притискаше плътно бедрата й към тялото си.
Някой изтича срещу тях с инвалидна количка и той забърза към него.
— Не… — Моли се опита да улови ръката му, но вече бе прекалено изтощена. — Краката ми… ако ме пуснеш долу…
— Оставете я тук, сър — каза санитарят.
— Просто ми покажете накъде да я заведа — прекъсна го Кевин.
— Съжалявам, сър, но…
— Побързайте!
Тя отново сгуши лицето си към гърдите му и за миг се почувства по-добре, все едно че тя и бебето й бяха в безопасност. Ала този блажен миг тутакси се изпари, когато Кевин я внесе в оградената със завеси кабинка и много внимателно я постави върху болничната маса.
— Ще се погрижим за нея, докато вие попълните документите за лечението й, господине — каза сестрата.
Кевин стисна ръката на съпругата си. За пръв път, откакто се бе завърнал от Австралия, не изглеждаше враждебен, а искрено загрижен за нея.
— Веднага ще се върна.
И докато гледаше унесено примигващите флуоресцентни лампи над себе си, тя се запита какво ще запише той във формулярите на регистратурата. Нали не знаеше нито рождената й дата, нито второто й име. Не знаеше нищо за нея.
Медицинската сестра беше много млада, с приятно, миловидно лице. Но когато се опита да помогне на Моли да свали окървавеното си бельо, тя не й позволи. За да го направи, трябваше да разтвори крака.
— Ще бъда много внимателна — обеща й сестрата и я погали по ръката.
Но нищо не помогна. Когато докторът от спешното отделение пристигна, за да я прегледа, тя вече беше изгубила бебето си.
Кевин не позволи да я изпишат на следващия ден и тъй като беше знаменитост, лекарите изпълниха желанието му. През прозореца на самостоятелната болнична стая Моли виждаше част от паркинга и зад него — редица от оголени дървета. Затвори очи, за да не вижда нищо. Ако имаше сили, щеше да затъкне и ушите си, за да не чува.
Един от лекарите говореше на Кевин с онази почтителна интонация, която хората използват при общуване със звездите:
— Съпругата ви е млада и здрава, господин Тъкър. Разбира се, трябва да я прегледа и гинекологът й, но не виждам причини да нямате други деца.
За разлика от лекаря обаче, Моли виждаше такава причина.
Някой пое ръката й. Не знаеше дали бе сестрата, лекарят или Кевин. И не се интересуваше кой е. Само издърпа ръката си.
— Как се чувстваш? — прошепна съпругът й.
Тя се престори на заспала.
Той остана в стаята доста време, но накрая си тръгна. Моли се извърна на една страна и протегна ръка към телефона. Беше замаяна от лекарствата, които й дадоха, затова трябваше два пъти да набере номера. Когато Фийби й отговори, младата жена се разплака.
— Ела да ме вземеш. Моля те…
Семейство Кейлбоу се появиха в стаята й малко след полунощ. Моли си мислеше, че Кевин си е тръгнал, но той сигурно бе подремнал във фоайето, защото тя го чу да обяснява нещо на Дан.
Фийби я погали по бузата. Плодовитата й сестра, родила на мъжа си едно след друго четири деца. Една от сълзите й капна върху ръката на Моли.