Не й харесваше да затъмнява индивидуалността си заради професията, която вече беше разлюбила, но не умееше нищо друго, освен да блести като кинозвезда. Трябваше да си запълва с нещо времето след смъртта на Крейг, за да не се отдава на болезнени размисли за многото грешки, които бе допуснала. Ако можеше само да се върне във времето към онзи съдбоносен момент, когато бе сбъркала фатално…
Келнерът се върна с питието на Малъри и ордьовъра амюз-буш и се впусна в пространно обяснение на блюдата в менюто. След като поръчаха, сътрапезничката й вдигна чашата си с шампанско:
— За най-добрата ми приятелка. Честит рожден ден! Ще те убия, ако не харесаш подаръка ми.
— Мида както винаги.
Малъри се засмя и извади правоъгълна кутия от чантата си, оставена на стола до нея. Пакетът беше професионално опакован в луксозна хартия с ориенталски орнаменти и вързан с тъмночервена панделка. Лили го отвори и откри вътре невероятен старинен шал от златиста дантела.
Така се разчувства, че очите й се просълзиха.
— Каква красота! Къде го намери?
— От приятелка на моя приятелка, която търгува със старинни дрехи и платове. Испански е. От края на деветнайсети век.
Лили онемя от символичното значение19 на подаръка, но трябваше да каже нещо.
Пресегна се през масата и стисна ръката на жената насреща й.
— Казвала ли съм ти някога колко много означаваш за мен?
— И ти за мен, сладурче. Освен това имам отлична памет. Ти бе моята единствена опора по време на първия ми развод и беше плътно до мен през всички онези ужасни години с Майкъл…
— Не забравяй лифтинга на лицето.
— Хей! И аз си спомням премахването на малките бръчици около очите ти преди няколко години.
— Нямам представа за какво говориш.
Размениха си усмивки. Останалият свят може и да смяташе пластичната хирургия за проява на суета, но за актрисите, чиято репутация се крепеше на сексапила, тя бе неизбежна необходимост. Макар че Лили все се питаше защо си бе дала труд да премахва малките бръчици около очите си, след като не можеше да се избави от десетината излишни килограма.
Келнерът постави пред Лили чиния „Версаче“ със златен ръб, съдържаща миниатюрен квадрат от омар, заобиколен с тъничка мрежа от сос с шафран. В чинията на Малъри имаше парче от сьомга, толкова тънко, че чак прозираше, гарнирано с каперси, както и няколко фини ябълкови резенчета. Лили мислено сравни калориите на двете блюда.
— Стига си се измъчвала. Толкова се тормозиш за теглото си, че си забравила колко си прекрасна.
Лили не се трогна от комплимента, който бе чувала безброй пъти, пресегна се зад стола си и измъкна торбата за подаръци. Докато я подаваше на приятелката си, водопадът от книжните панделки, с които бе украсила дръжката, погали китката й. Очите на Малъри заблестяха от възторг.
— Но днес е твоят рожден ден, Лили. Защо си ми взела подарък?
— Чисто съвпадение. Тази сутрин я завърших и повече не можех да чакам.
Малъри разкъса лентите. Лили отпиваше от питието си, като се стараеше да не се издаде колко много означава за нея мнението на другата жена.
Приятелката й извади от торбата декоративна възглавничка.
— О, скъпа…
— Дизайнът може да ти се стори странен — забързано й обясни Лили, — но това е само един експеримент.
Бе започнала да изработва покривки и възглавници от различни парчета плат, когато Крейг се разболя. Но традиционните модели скоро й омръзнаха и тя започна да експериментира по свой вкус. Отделните парчета плат, от които бе съшита възглавницата, изработена за Малъри, преливаха в различни цветови нюанси, образувайки сложни фигури, а тук-там проблясваха златни звезди.
— Нищо странно не виждам — усмихна й се Малъри. — Това е най-красивата изработка, която досега си правила. Винаги ще я пазя като скъп спомен от теб.
— Наистина ли?
— Станала си истинска художничка.
— Не говори глупости. Това просто е приятна занимавка за убиване на времето.