— Можеш да го повтаряш колкото си искаш — ухили се Малъри. — Съвпадение ли е, че си избрала цветовете на любимия ти футболен отбор?
Лили дори не го бе осъзнала. Може би действително бе съвпадение.
— Никога няма да проумея как се превърна в такъв футболен запалянко — отбеляза приятелката й. — При това отборът дори не е от Западното крайбрежие.
— Харесвам екипите им.
Тя сви рамене и с престорена небрежност отклони разговора в друга насока. Но в мислите й се въртеше все един и същи въпрос: „Кевин, какво си направил?“.
Лютата мексиканска кухня на главния готвач Рик Бейлис бе превърнала „Фронтера Грил“ в едно от най-предпочитаните места за хранене в града. Именно заради това Моли често го посещаваше в дните, преди да се раздели с парите си. Сега се хранеше в ресторант на Норт Кларк стрийт, но само ако някой друг плащаше сметката. В случая това бе Хелън Кенеди Шот, нейната редакторка в „Бърдкейдж Прес“.
— … ние оценяваме високо поредицата за Дафни, но сега сме донякъде загрижени…
Моли знаеше какво ще последва. Още в средата на януари бе изпратила в издателството ръкописа на „Дафни се претъркулва“ и сега се очакваше да съобщи на Хелън идеята за следващата си книга. Но „Дафни намира зайче мъниче“ се озова в кошчето за боклук, а в момента Моли преживяваше съкрушителна творческа криза.
През двата месеца след загубата на бебето си не бе успяла да напише нито дума, дори и за списание „Чик“. Вместо това се занимаваше усърдно с училищните лекции и с местната програма за обучение на деца от предучилищна възраст, като се стараеше да се съсредоточава върху това, което бе необходимо на живите деца, вместо да мисли за бебето, което беше загубила. За разлика от възрастните, с които все пак й се налагаше да се среща, децата не се вълнуваха от това, че е бъдеща бивша съпруга на най-прочутия куотърбек в града.
Само през миналата седмица любимата на местните хора светска хроника за най-горещи клюки отново бе напомнила за нея.
„Богатата наследница Моли Съмървил — съпругата на Кевин Тъкър, звездата на «Старс», с когото са разделени, но все още не са разведени — продължава да живее в пълно уединение, лишавайки от присъствието си елита в Града на ветровете. Каква е причината за това усамотение? Скука или разбито сърце заради провала на семейния й живот с господин Футбол? Отдавна никой не е виждал Моли в нощните клубове в града ни, които господин Тъкър все още посещава редовно, при това в компанията на чуждестранни красавици.“
Във вестникарската колона поне не се споменаваше, че хобито й е писането на детски книжки. От това я бе заболяло много повече, макар че напоследък бе зарязала дори и „хобито“ си. Всяка сутрин Моли си казваше, че ей сега ще я осени нова идея за следващата книга за Дафни или поне за поредната статия за списанието, но вместо това с часове се взираше унило в празния бял лист хартия. Нямаше муза дори ред да напише. А междувременно финансовото й състояние катастрофално се влошаваше. Отчаяно се нуждаеше от остатъка от аванса, който трябваше да получи от издателството за книгата „Дафни се претъркулва“, но Хелън още не беше одобрила ръкописа.
Живописният декор в ресторанта внезапно й се стори прекалено крещящ, а оживеното бърборене на посетителите започна да й лази по нервите. На никого не би признала за творческата дупка, в която бе изпаднала. Особено пред жената, която сега седеше насреща й.
— Иска ми се продължението да бъде по-особено — заговори тя предпазливо. — Имам много идеи, но…
— Не, не — вдигна ръка Хелън. — Не бързай. Ние те разбираме. Напоследък преживя толкова много.
Но след като редакторката й не се тревожеше за ръкописа, защо тогава я бе поканила на обяд?
Моли търкаляше с вилица в чинията си едно царевично зърно. Винаги бе обичала царевица, но след спонтанния аборт нямаше апетит.
Хелън допря леко устни до ръба на чашата си с коктейл „Маргарита“.
— Трябва да знаеш, че напоследък НДНА се заинтересува от книгите за Дафни. — Хелън погрешно изтълкува озадаченото изражение на Моли и побърза да й обясни: — „Нормални деца за нормална Америка“. Организация срещу гейовете.
— Зная какво означава НДНА. Но защо се интересуват от книгите за Дафни?
— Не мисля, че дори биха ги погледнали, ако името ти не беше толкова нашумяло в таблоидите. Очевидно новинарските репортажи са привлекли вниманието им. Обадиха ми се преди няколко седмици, за да изразят загрижеността си.