Моли напусна ресторанта вбесена. Когато се прибра в апартамента, гневът й се бе разсеял, а на негово място отново се бе настанило онова усещане за празнота, от което не можеше да се отърси. Захвърли плика с предложенията на НДНА и се отпусна безпомощно на леглото си.
Лили наметна шала, подарен от Малъри, и се отправи към музея на Джей Пол Гети. Застанала на един от извитите балкони, които украсяваха сградата на музея, тя се загледа към хълмовете над Лос Анджелис. Майският ден беше слънчев. Ако малко се извърнеше, можеше оттук да види Брентуд. Дори можеше да различи керемидения покрив на дома си. Двамата с Крейг се бяха влюбили в тази къща от пръв поглед, но сега тя имаше чувството, че стените й я смазват. Както почти всичко в живота й, този дом принадлежеше по-скоро на Крейг, отколкото на нея.
Лили напусна балкона и влезе вътре, но не обърна много внимание на платната на старите майстори, окачени по стените. Всъщност й харесваше самият музей. Ултрасъвременното здание с прекрасните балкони и непредсказуемите им чупки й се струваше истинско произведение на изкуството, което й доставяше по-силна естетическа наслада от изложените вътре експонати.
Колко пъти след смъртта на Крейг Лили бе сядала в дългия тесен бял трамвай, изкачващ посетителите до музея на хълма. Начинът, по който зданията сякаш я обгръщаха в каменната си прегръдка, я караше да се чувства част от изкуството, застинало във вечността на своето съвършенство.
В списание „Пийпъл“, което днес се появи по будките, имаше статия на цели две страници за Кевин и загадъчната му женитба. Лили се уедини тук, за да не се поддаде на изкушението да позвъни на Шарлот Лонг — жената, която от много години й служеше като единствен източник на сведения за Кевин. Беше май, а сватбата и раздялата бяха станали преди три месеца, но Лили не знаеше нищо повече, отколкото тогава. Така й се искаше да позвъни на Шарлот Лонг, но се тревожеше, че Кевин ще научи за това.
Докато се спускаше по стълбата към двора, тя се опитваше да измисли с какво да запълни остатъка от деня. Никой не звънеше на вратата й с молба да бъде звездата в нов филм. Не й се искаше да започва нова покривка или възглавница, защото тогава щеше да има твърде много време за мислене, а напоследък й бе дошло до гуша от размишления. Вятърът разроши косите й и ги разпиля по лицето й. Може би е време да престане да се тревожи за последствията и да звънне на Шарлот Лонг. Но колко болка бе готова да изтърпи, след като нямаше никаква надежда за щастлив край?
Само ако можеше да се срещне с него.
7
„Дали да се нагълтам с приспивателните и да умра? — питаше се Дафни. — Или да скоча от върха на някое много високо дърво? О, защо отникъде не изтича отровен газ, когато едно момиче толкова се нуждае от него?“
— Добре съм — повтаряше Моли при всеки разговор със сестра си.
— Тогава защо не се отбиеш при нас през този уикенд? Обещавам ти, че тук няма да намериш нито един брой от списание „Пийпъл“. Ирисите са разцъфтели и са толкова красиви. Не съм забравила колко много обичаш месец май.
— Този уикенд не става. Може би следващия.
— Същото ми каза и миналия път, когато говорихме.
— Скоро ще намина, обещавам. Но сега имам твърде много работа.
Това беше самата истина. Моли боядиса шкафовете си, залепи снимки във фотоалбумите, разчисти натрупалата се бумащина, грижеше се усърдно за сънливия си пудел. Занимаваше с всичко, освен с промените в ръкописа, за които най-сетне се бе съгласила, защото отчаяно се нуждаеше от остатъка от аванса.
Хелън искаше да промени диалозите в „Дафни се претъркулва“ и да направи три нови рисунки. На две от тях Дафни и Мелиса щяха да стоят на разстояние една от друга, а на третата Бени и приятелите му трябваше да ядат сандвичи със сирене, а не хотдог. Моли трябваше да изчисти образа на Дафни от всякакви похотливи подозрения на възрастните. Освен това Хелън я бе помолила да внесе поправки и в две от старите книги за Дафни, които издателството смяташе да преиздаде. Моли не бе направила нищо от това, но не от принципни съображения, макар че много би желала да е така, а защото просто не можеше да се съсредоточи.
Джанин, която още не можеше да преживее нападките на НДНА срещу собствената й книга, се ядоса, задето приятелката й не бе пратила по дяволите издателството „Бърдкейдж Прес“. Но Джанин, за разлика от Моли, си имаше мъж, който редовно изплащаше месечните вноски по ипотеката на дома им.