— Май здравата си се напушил с трева, а?
Ядосан на собствената си мекушавост, Кевин изкачи на един дъх стъпалата, водещи към помещението, което й служеше за спалня. Питбулът й тутакси го последва, явно опасяващ се, че може да свие някое от бижутата й. Погледна надолу към нея над кухненските шкафове. Боже, как му писна всичко това!
— Имаш два варианта: да се облечеш или да тръгнеш с тези дрехи. Ако избереш последното, вероятността да те приберат в някое заведение с тапицирани стени е доста голяма.
Моли се отпусна отново върху дивана.
— Губиш си времето.
„Ще бъде само за няколко дни“, каза си младият мъж. И без това вече бе достатъчно вкиснат, задето се налагаше да шофира до лагера „Уинд Лейк“. Защо да не си вгорчи живота още повече, като вземе със себе си и тази невъзможна жена?
Нямаше намерение да се връща някога отново там, ала не можеше да го избегне. От седмици си повтаряше, че може да продаде лагера и без да го вижда. Но когато не успя да отговори на нито един от въпросите, които му зададе неговият бизнес мениджър, разбра, че се налага да се примири с неизбежното и лично да се увери каква разруха цари там.
Поне ще се избави от две злини едновременно: ще уреди въпроса с лагера и ще накара Моли отново да си размърда задника и да си стъпи на краката. Дали ще се получи, или не, зависеше от самата нея, но поне съвестта му щеше да бъде чиста.
Кевин измъкна един куфар, забутан в дъното на дрешника, и издърпа чекмеджетата на скрина й. За разлика от разхвърляната кухня, тук цареше безупречен ред. Метна в куфара няколко шорти и горнища, както и бельо. Откри чифт джинси и ги прибави, заедно със сандали и маратонки. Две летни рокли привлякоха погледа му. Сложи и тях. По-добре да вземе повече дрехи, отколкото после тя да му се цупи, че няма какво да облече.
Куфарът се препълни, затова той грабна нещо, което приличаше на стара колежанска раница и се огледа за банята. Откри я на долния етаж, близо до предната врата. Започна да пълни раницата с различни козметични и тоалетни принадлежности. Въздъхна примирено и се запъти към кухнята, за да се запаси с кучешка храна.
— Надявам се, че ще проявиш достатъчно благородство, за да върнеш отново всичко по местата — промърмори Моли. Беше се изправила до хладилника с питбула на ръце. Невероятните й очи бяха тъжни и уморени.
Всъщност в този момент това бе тайното му желание, но тя изглеждаше толкова нещастна и самотна, че сърце не му даваше да я зареже.
— Искаш ли да вземеш един душ, или предпочиташ да пътуваме със смъкнати прозорци?
— Да не би да си оглушал? Не съм ти някакъв новак спортист, когото можеш да командориш!
Кевин опря длан на ръба на мивката и я измери със строгия си поглед, който пазеше за току-що споменатите новобранци.
— Имаш две възможности. Или веднага тръгваш с мен, или ще те закарам в дома на сестра ти. Едва ли гледката ще й се понрави.
Съдейки по изражението й, явно бе уцелил в десетката.
— Моля те, остави ме на мира — прошепна тя.
— Докато си вземаш душ, ще прегледам лавиците с книгите ти. Може да открия нещо интересно за четене.
8
„Едно умно момиче никога не се качва в колата на непознат, дори той да е много секси.“
Моли се сви с Ру на задната седалка на баровския джип, с който Кевин бе заменил спортното си ферари днес. Подложи под главата си възглавницата, която бе взела от апартамента, и се опита да заспи. Но не успя, което й се случваше за пръв път през последните дни.
Докато се носеха на изток покрай някогашния индустриален център Гери, а сетне поеха по междущатската магистрала 1–94 към Мичиган Сити, тя не спираше да се упреква, задето не си бе проверила пощата. Трябваше само да се яви в адвокатската кантора. Тогава този зъл, сприхав куотърбек нямаше да я влачи незнайно къде.
Нежеланието й да говори с него започна да й се струва детинско и глупаво. Освен това главоболието й понамаля и младата жена реши да го попита накъде пътуват.
— Отиваме ли някъде конкретно, или това е похищение в последната минута и сега пътуваме накъдето ти видят очите? — заговори, докато галеше козината на Ру.
Съпругът й не я удостои с отговор.
Още един час измина в пълно мълчание, преди Кевин да спре на бензиностанцията край пристанището Бентън Харбър. Докато пълнеше резервоара, го видя един футболен запалянко и му поиска автограф. Тя свали каишката на Ру и го пусна из тревата, сетне се шмугна в тоалетната. Докато си миеше ръцете, зърна отражението си в огледалото. Той имаше право — изглеждаше ужасно. Преди да потеглят, си изми косата, но не си даде труд да я сресва, а само прокара пръсти през нея. Кожата й беше пепелявосива, а очите — хлътнали.