Това бяха най-хубавите две седмици от детството й. Прочете всички публикации на Мери Стюарт, поръчваше си чийзкейк с вишни от румсървиса, сприятели се с камериерките, до една латиноамериканки. Понякога казваше на бавачката си, че отива при басейна, а вместо това се мотаеше край казиното, докато попаднеше на семейство с много деца. Тогава се присламчваше към многолюдната компания и се преструваше, че е част от нея.
Обикновено спомените за детинските й опити да си създаде семейство я караха да се усмихва, но сега в очите й отново запариха сълзи и тя с усилие ги преглътна.
— Забеляза ли, че си превишил ограничението на скоростта?
— Това изнервя ли те?
— Би трябвало, но съм претръпнала от дългогодишното возене в колата на Дан. — Освен това не й пукаше особено. Изведнъж се потресе при мисълта, че не се интересува от бъдещето. Дори нямаше сили да се притеснява за жалките си финанси, нито за това, че редакторката й от „Чик“ бе спряла да й се обажда.
Кевин отпусна педала на газта.
— Длъжен съм да те уведомя, че лагерът се намира в истинска пустош, а бунгалата са толкова стари, че навярно вече са руини, пък и мястото е ужасно скучно, понеже не се посещава от хора под седемдесет. — Кимна към пакета с храна, който бе купил на бензиностанцията. — Ако си изпила сока, там има крекери със сирене.
— Супер, но ще пропусна.
— Май напоследък си пропуснала доста хранения.
— Благодаря, че го забеляза. Предполагам, че ако отслабна с още трийсетина килограма, ще мога да си съпернича с твоите cheres amies21.
— По-добре се съсредоточи върху разхлопаната си нервна система. Може би тогава ще млъкнеш за малко.
Тя се усмихна. Поне едно нещо бе длъжна да признае на Кевин — не се суетеше около нея и не я глезеше като Фийби и Дан. Беше й приятно да се държат с нея като със зряла жена.
— Предпочитам да подремна.
— Страхотна идея.
Но Моли не заспа. Затвори очи и се опита да измисли сюжета на следващата си книга, обаче героите от Гората на славея отказваха да оживеят във въображението й.
Кевин отби колата от магистралата и спря пред крайпътен магазин с пристройка за опушване на риба. След няколко минути излезе от там с кафява книжна кесия, която пусна в скута й.
— Мичигански обяд. Ще можеш ли да направиш сандвичи?
— Може би, ако се съсредоточа.
В пакета тя намери парче пушена бяла риба, солиден къс от сирене чедър, ръжен хляб, пластмасов нож и няколко хартиени салфетки. Моли събра достатъчно енергия, за да измъдри два разкривени сандвича с по една филия — по-големият за него и по-малкият за нея. Отхапа няколко хапки от своя сандвич, а остатъка даде на Ру.
Насочиха се на изток, към средната част на щата. През полузатворените си очи мяркаше овощни градини и добре поддържани ферми със силози. После, когато слънцето в късния следобед започна да клони към залез, завиха на север, към междущатската магистрала 1–75, която стигаше до Солт Сейнт Мери.
Кевин слушаше музика от компактдиска, който бе взел от дома си. Моли установи, че той харесва джаз, всичко от бибоп от четирийсетте до джаз фюжън22. Но за нейно съжаление харесваше и рап. След като в продължение на четвърт час се опитва да не обръща внимание на възгледите на рапъра Тупак за жените, тя накрая не издържа, извади диска от гнездото на плейъра и го изхвърли през отворения прозорец на колата.
Тутакси откри, че ушите на Кевин почервеняват, когато се разкрещи.
Когато стигнаха до северната част на щата, вече се смрачаваше. Веднага след живописното градче Грейлинг той отби колата от магистралата по шосе с две платна, което сякаш водеше за никъде. Не след дълго вече пътуваха през гъсти гори.
— През деветнайсети век Североизточен Мичиган останал почти без гори заради варварската сеч за дървен материал — осведоми я Кевин. — Това, което виждаш сега, са изкуствени гори, второ и трето поколение. Някои от тях са доста диви. В тази част на щата няма много градове, а разстоянията помежду им са доста големи.
— Колко още ни остава да пътуваме?
— Не повече от час, но сигурно ще се наложи да пренощуваме някъде. Местността е пуста и не ми се ще да пътуваме по тъмно. Мисля, че някъде наблизо имаше мотел. Но те предупреждавам отсега: не очаквай петзвезден хотел.
Тъй като Моли не вярваше, че Кевин се бои от тъмнината, заподозря, че той нарочно протака пътуването. Не каза нищо, а се сви по-удобно на седалката. Светлините от фаровете на някоя случайно движеща се насреща кола пробягваха по суровите очертания на лицето му, подходящо за модел на мъжко бельо, и хвърляха зловещи сенки върху мъжествено изсечените скули.