Прониза я тръпка от някакво странно предчувствие и тя побърза да затвори очи.
Не ги отвори, докато Кевин не спря пред малък хотел, състоящ се от осем бунгала с бели алуминиеви обшивки и стени от плоскости, имитиращи тухли. Когато той слезе, за да се регистрира, тя едва не го последва, за да се увери, че ще бъдат настанени в отделни бунгала, но здравият й разум я възпря.
Сякаш прочел мислите й, куотърбекът се върна с два ключа. Моли забеляза, че неговото бунгало е в противоположния край на мотела.
На разсъмване я събудиха почукване на вратата и лай на пудел.
— Слидерини — промърмори Моли. — Това започва да се превръща в лош навик.
— Тръгваме след половин час — извика й Кевин през вратата. — Изведи кучето навън.
— Тичам, тичам — смотолеви тя, заровила лице във възглавницата.
Но след малко се надигна и се потътри към тясната душкабина. С огромно усилие на волята прокара гребена през косата си. Но нямаше сили да си слага червило. Чувстваше се като препила.
Най-после се измъкна на двора и видя Кевин да крачи нетърпеливо край колата. Бледите лъчи на ранното слънце осветяваха мрачната като гръмотевичен облак физиономия на спътника й. Докато Ру се помота из близките храсталаци, Кевин грабна куфара й и го захвърли на задната седалка.
Днес бе облечен във футболна фланелка с цветовете на „Старс“ и светлосиви шорти. Обикновени дрехи, но той ги носеше с грациозната увереност на роден красавец.
Моли извади от чантата си слънчевите очила и погледна Кевин недоволно.
— Никога ли не я изключваш?
— Какво да изключвам?
— Душевната си уродливост — промърмори младата жена.
— Май трябва да те откарам в лудницата, а не да те мъкна до „Уинд Лейк“.
— Твоя воля. Много ли ще е нахално от моя страна да се надявам на чаша кафе? — Намести очилата си, но и те не успяха да скрият ослепяващото сияние на проклетата му красота.
— Чашата ти е в колата, но толкова дълго се мота, докато се приготвиш, че сигурно вече е изстинало.
Кафето се оказа горещо и след като отново се върнаха на шосето, Моли с наслада отпи първата глътка.
— За закуска имаме само плодове и понички. Нищо повече не успях да намеря. Всичко е в онази кесия — промърмори Кевин раздразнено.
Също както се чувстваше и тя. Не беше гладна и зарея поглед през прозореца на колата.
Ако се съдеше по околния пейзаж, можеше да се предположи, че се намират в дебрите на Юкон, а не в щата на „Шевролет“, захаросаните пуканки и соул музиката. От моста над реката Моли видя отвесни скали, издигащи се на единия бряг, и непроходими гори на другия. Долу над водата се рееше орел рибар. Всичко й се струваше запустяло и отдалечено.
От време на време минаваха покрай разни ферми, но си личеше, че това е предимно горист район. Редуваха се явори и дъбове, борове и брези или кедри. Тук-там златистите слънчеви снопове проникваха през балдахина от клони и листа. Навред цареше удивително спокойствие и Моли се опита да се отпусне, но не успя.
За да не прегази една катерица, Кевин изви рязко волана и грубо изруга. Явно с приближаването на лагера се озлобяваше все повече. Моли зърна някаква крайпътна табела, но Кевин профуча покрай нея, без да намалява скоростта.
— Това е градчето — процеди. — Лагерът е на отсрещния бряг на езерото.
Пропътуваха още няколко километра, преди пред тях да изникне красива табела в зелено и бяло, с позлатен горен ръб в стил „Чипъндейл“.
„ЛАГЕР «УИНД ЛЕЙК»
ПАНСИОН И ЗАКУСКА
Основан през 1894 г.“
— Табелата е нова — намръщи се Кевин. — И никой не ми е споменавал за закуски и пансион. Навярно леля ми е приемала почиващи в старата дупка.
— Толкова ли е зле?
— Мястото е потънало в плесен и е мрачно като самия ад. Не мога да повярвам, че някой доброволно ще се съгласи да отседне там — изсумтя той и зави по насипаната с чакъл пътека, извиваща се между дърветата.
Той спря колата и Моли затаи дъх. Очакваше да види груби бараки с прогнили основи. Но вместо това се бяха озовали в приказно селце.
Просторната сенчеста морава в средата на вилното селище беше обкръжена от малки, кокетни бунгала, боядисани в ярки цветове, като луксозни бонбони от една кутия: зелен, портокалов, светлокафяв, тъмнокафяв, лимоненожълт, ягодов, бежов. Изящните улуци по покривите бяха украсени с дърворезба, а предните веранди се подпираха от малки гравирани диреци. В края на моравата се издигаше прелестна беседка.