При по-старателно вглеждане се виждаше, че лехите с цветя не бяха оплевени, а чакълът по виещата се пътека трябваше да се поднови. Навсякъде се долавяха следи от запуснатост, но изглеждаха скорошни, а не резултат от дългогодишно занемаряване. Очевидно лагерът е бил изоставен наскоро. Повечето от бунгалата бяха със заковани капаци на прозорците, макар да имаше и отворени.
Възрастна двойка се появи от едно от бунгалата. Освен тях Моли забеляза и един мъж, който се разхождаше около беседката с бастун в ръка.
— Защо има хора тук! Аз се разпоредих да освободят всичките бунгала и да не приемат нови посетители.
— Вероятно не са били уведомени — разсеяно промърмори Моли. Изпитваше странното усещане, че всичко наоколо й е познато. Наистина странно, защото кракът й никога не бе стъпвал тук.
Малко настрани от средата на лагера имаше неголяма зона за отдих, с плаж под формата на полумесец, зад който проблясваха сребристосините води на езерото, на фона на зеленеещите се листа. На брега, край пристана с навес, скован от греди, които бяха потъмнели от времето, бяха завързани няколко канута и гребни лодки.
Плажът беше пуст. Тя не се изненада, защото, макар месец юни тази година да беше топъл, тук, на север, водата още беше ледена и само най-закалени плувци можеха да дръзнат да се гмурнат в нея.
— Тук няма хора под седемдесет! — възкликна Кевин и натисна педала за газта.
— Още е рано. Училищната ваканция не е започнала.
— И в края на юли ще е същото. Добре дошла в царството на моето детство.
Той отби колата от моравата и продължи по по-тясна алея, успоредна на брега на езерото. Моли видя и други къщички, построени по готически образец, а над тях се извисяваше прелестен двуетажен дом в стил кралица Анна23.
Това никак не приличаше на мрачното, западнало място, което Кевин й бе описал. Двуетажната сграда беше боядисана в светлокафяво. Стълбата и колоните, поддържащи покрива, бяха приятно оживени от оранжеви, розови, жълти и тъмнозелени орнаменти. Отляво се издигаше тясна кула, а от двете страни имаше широки веранди. Петунии бяха разцъфтели в глинените саксии пред двойните предни врати с витражи от матово стъкло, по което се преплитаха виещи се лози и цветя. В кафяви висящи сандъчета се зеленееха папрати, а на старомодните дървени шезлонги бяха пръснати възглавнички в същите ярки цветове, както и всичко наоколо. Отново я завладя непреодолимото тайнствено усещане, че се е върнала назад във времето.
— Дявол да го вземе, просто не мога да повярвам на очите си! — извика Кевин, като изскочи от колата. — Мястото беше истинска развалина, когато за последен път идвах тук.
— Затова пък сега е истински рай. Много е красиво — въздъхна Моли.
Трепна, когато съпругът й затръшна вратата, и също слезе. Озовал се на воля, Ру се втурна към храстите. Тъкър сложи ръце на кръста си и се загледа в къщата.
— Кога, по дяволите, е успяла да превърне това място в пансион?
В този миг вратата се отвори и на прага се показа възрастна жена, около седемдесетте. Посивелите й руси коси бяха небрежно стегнати на тила с шнола, но оставаха да стърчат няколко кичура. Беше висока, кокалеста, с широка уста, скулесто лице и светлосини очи. Набрашнена престилка закриваше панталони в цвят каки и бялата й блуза с къси ръкави.
— Кевин! — Жената забърза надолу по стъпалата и го прегърна радостно. — Милото ми момче! Знаех си, че ще дойдеш!
На Моли й се стори, че той не споделя ентусиазма й.
Бабката изгледа Моли преценяващо.
— Аз съм Шарлот Лонг. Всяко лято идвахме тук с мъжа ми. Той почина преди осем години, но аз все още отсядам в бунгалото „Хляб и риба“. Този хлапак вечно губеше топките си в моите рози.
— Госпожа Лонг беше близка приятелка на родителите ми и леля ми — обясни Кевин на Моли.
— Господи, как ми липсва Джудит. Запознахме се с нея, когато семейството ми за пръв път дойде тук. — Сините й очи се приковаха в младата жена. — А вие сте?
— Моли Съмървил — представи се тя и протегна ръка.
— Така, значи… — промърмори Шарлот и сви устни, като се обърна към Кевин. — Няма списание, в което да не пише за сватбата ти. Не е ли малко рано да си търсиш друга? Сигурна съм, че на пастор Тъкър никак не би му харесало, че не полагаш достатъчно усилия да изгладиш отношенията със съпругата си.
23
Стил кралица Ана се нарича английският бароков стил в архитектурата от времето на властването на Анна Стюарт (1702–1714), който се възражда отново в края на XIX, началото на XX век. — Бел.ред.