— Ние сме семейство Пиърсън — заговори слабата жена с кръгло лице, малко над шейсетте. — Аз съм Бети, а това е съпругът ми Джон.
Кевин ги изгледа толкова нещастно, като току-що ударен с топка по главата, че на Моли й дожаля за него.
— Аз съм Моли Съмървил. А това е Кевин, новият собственик на лагера.
— О, да. Чували сме за теб. Не играеше ли бейзбол?
Той се облегна безсилно на стълба на фенера.
— Баскетбол — поправи я Моли. — Но тъй като е твърде нисък за Националната баскетболна асоциация, го отхвърлиха.
— Съпругът ми и аз не сме много по спорта. Наскърбихме се, като чухме за смъртта на Джудит. Много мила и добра жена. Знаеше много за популациите на птиците. Ние сме по следите на една разновидност на пойните птички.
Джон Пиърсън беше с почти петдесет килограма по-тежък от съпругата си, с увиснала двойна брадичка.
— Надявам се, че няма да внесете много промени в менюто, нали? Закуските на Джудит бяха превъзходни. Особено шоколадовата й торта с вишни… — Завъртя изразително очи. Замълча и Моли почти очакваше да целуне върховете на пръстите си. — Чаят все още се сервира в пет следобед, нали?
Младата жена търпеливо изчака отговора на Кевин, но той сякаш бе загубил дар слово. Реши да му се притече на помощ и наклони развеселено глава към съпружеската двойка.
— Имам чувството, че днес чаят малко ще позакъснее.
9
„Дафни живееше в най-хубавата къщичка в Гората на славея, сред гъста дъбрава, далеч от останалите горски обитатели, а това означаваше, че може да свири на електрическата си китара винаги когато й се прииска, и никой не се оплакваше.“
Кевин притискаше мобилния телефон към едното си ухо, а слушалката на стационарния в пансиона към другото, докато изстрелваше заповеди към бизнес мениджъра си и още някой — секретаря или икономката. Зад гърба му, до половината етаж, се извисяваше солидно стълбище от орехово дърво, след което рязко извиваше под прав ъгъл. Подпорите на перилата тънеха в прах, а килимът върху стъпалата отдавна не беше чистен с прахосмукачка. На площадката се мъдреше ваза с клюмнали паунови пера.
Раздразнена от нервно сновящия напред-назад Кевин, Моли реши да огледа къщата, докато той се правеше на строг шеф по телефона. Без да бърза, следвана от Ру, се насочи към гостната. Мекият диван и столовете бяха тапицирани с дамаска в жълто и розово. По стените бяха окачени гравюри в позлатени рамки, с изображения на цветя и пасторални сцени, а пред прозорците висяха бели дантелени завеси. Върху каменната лавица над камината бяха подредени медни свещници, жардиниера от китайски порцелан и кристални бонбониери. За съжаление, медта беше потъмняла, кристалът — помътнял, а пепелта по масите отдавна не бе бърсана. Прашният килим допълваше общото впечатление за запуснатост.
Същото беше и в музикалния салон, където тапетите, изрисувани по традиция с ананаси, служеха за фон на клавесина и креслата за четене, тапицирани в розова дамаска. Върху бюрото имаше старомоден комплект за писма с цвят на слонова кост, мастилница и писалка. Отстрани се извисяваха отдавна непочиствани сребърни свещници и нащърбена кана за бира.
Десет стола с високи облегалки и голяма маса в стил кралица Анна украсяваха трапезарията в дъното на коридора. Квадратният еркерен прозорец с великолепна гледка към езерото и гората доминираше в просторното помещение. Моли подозираше, че когато леля Джудит е била жива, високите кристални вази върху бюфета винаги са били със свежи цветя, но сега мраморната му повърхност беше затрупана с мръсните чинии от закуската.
Младата жена влезе през вратата в дъното в малка, старомодно обзаведена, но уютна кухня, с фаянсови плочки в синьо и бяло и дървени шкафове, побрали внушителна колекция от порцеланови канички, изрисувани с цветни мотиви. В средата на простата, но здрава селска маса имаше мраморен плот за рязане на продукти, но сега целият бе осеян с пръснати мръсни купи, черупки от яйца и канчета. Имаше дори отворен буркан от засъхнало сладко от боровинки. Голямата и модерна готварска печка се нуждаеше от сериозно почистване, а вратата на миялната машина зееше отворена.
Пред прозореца имаше по-малка дъбова маса за хранене на малобройния персонал. Върху плетените столове бяха нахвърляни пъстри възглавнички, а от тавана висеше полилей с плетен абажур. Зад къщата се виждаше задният двор, спускащ се надолу към езерото, по чиито брегове се издигаха високи дървета.