Моли надникна в големия килер, добре зареден с продукти, който ухаеше приятно на подправки, а сетне влезе през свързващата врата в малката съседна стая, която, съдейки по модерния компютър върху малкото бюро, явно е служила за кабинет на леля Джудит. Уморена от броденето из пансиона, младата жена седна на стола и включи компютъра. След двайсетина минути наблизо прогърмя силният глас на съпруга й.
— Моли! Къде се дяна, дяволите да те вземат?
Грубостта на този Слидерин не заслужаваше отговор, затова не му обърна внимание и отвори поредния компютърен файл.
За мъж, който обикновено се движеше с уверена грациозност, днес Тъкър пристъпваше необичайно тежко. Тя чу стъпките му много преди да я открие.
— Защо не ми отговаряш?
Тя премести компютърната мишка, когато той се появи зад нея. Май беше време да се обърне с лице към него.
— Не отговарям на крясъци.
— Не съм крещял! Аз само…
Кевин внезапно замлъкна. Моли се обърна, за да види какво бе отвлякло вниманието му. През градината крачеше забързано момиче в къси черни шорти и плътно прилепнала тениска. Зад нея подтичваше момче. Момичето се смееше и го дразнеше, без да намалява ход. Момчето й подвикваше нещо. В движение тя смъкна тениската и разголи гърдите си.
— Какво правят… — ахна той.
Моли усети как лицето й пламна.
Момчето улови момичето през кръста и го повлече навътре сред дърветата, за да не ги забележат от пътя, но Моли и Кевин много ясно ги виждаха от прозореца. Младежът се облегна на ствола на един стар клен. Девойката тутакси се хвърли към него, прегърна го и обви крака около кръста му.
Моли почувства как пулсът й изведнъж се ускори, докато гледаше как младите влюбени жадно се вкопчиха един в друг. Момчето стисна дупето на момичето, а то притисна голите си гърди към тялото му, улови главата му с две ръце и впи устни в неговите.
Моли чу как Кевин се размърда зад нея и по тялото й се разля приятна възбуда. Усещаше как е надвиснал над нея, а топлината му проникваше през тънкото й горнище. Как бе възможно някой, който заработваше насъщния си с пот и груба сила, да мирише толкова хубаво?
Навън момчето обърна любимата си така, че гърбът й да се опре на дървото. Пъхна ръка под тениската й и обхвана гърдата й.
Гърдите на Моли се напрегнаха и зърната й се втвърдиха. Искаше да извърне очи, но нямаше сили да го стори. Явно и на Кевин не му достигаха, защото не помръдваше, а когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво:
— Мисля, че имаме честта да наблюдаваме Ейми и Трой Андерсън.
Девойката се отпусна на земята. Беше дребничка, но с дълги и стройни крака, със златисторуса коса, пристегната с пурпурен ластик за коса. Косата на младежа беше по-тъмна и късо подстригана. Беше слаб и доста по-висок от партньорката си.
Ръцете й се плъзнаха между телата им. На Моли й трябваше минута, за да разбере какво прави.
Сваляше ципа на джинсите му.
— Май ще го направят пред очите ни — обобщи Кевин тихо.
Думите му изтръгнаха Моли от унеса й. Скочи иззад бюрото с компютъра и се обърна с гръб към прозореца.
— Не и пред моите.
Тъкър отмести поглед от прозореца и го насочи към нея. За известно време остана мълчалив. Просто се взираше в нея. По тялото й отново се разля онази ленива и приятна отмала. Припомни си, че макар веднъж да бяха интимни, тя всъщност не го познаваше.
— Май ти стана топло?
Определено й беше доста по-горещо, отколкото й се искаше.
— Воайорството не ми е стихията.
— Виж ти, това ме изненадва. А пък си мислех, че определено е твоята стихия, след като обичаш да се нахвърляш на нищо неподозиращите.
Времето не бе заличило срама и унижението, които изпитваше. Тя отвори уста, за да се извини за кой ли път, но нещо лукаво в изражението му я възпря. С огромно изумление осъзна, че Кевин няма желание да слуша извиненията или самобичуванията й. Искаше просто да си разменят по някое и друго остроумие или хапливо подмятане.
Той заслужаваше най-доброто, но мозъкът й твърде дълго бе бездействал и сега й беше трудно да измисли нещо подходящо.
— Само когато съм пияна.
— Да не би да ми казваш, че през онази нощ си била пияна? — Тъкър зарея поглед през прозореца, сетне отново го насочи към нея.
— Напълно отцепена. „Столичная“ с лед. Защо мислиш, че ги надробих такива?
Още един поглед през прозореца, този път по-продължителен.