Выбрать главу

— Не си спомням да си била пияна.

— Ти беше заспал.

— Да, но добре си спомням как ми каза, че ходиш насън.

Моли изсумтя пренебрежително.

— Е, кой си признава, че има проблем с алкохола.

— И вече си се преборила с него, така ли? — Тези зелени очи бяха прекалено проницателни.

— Повдига ми се само от мисълта за „Столичная“ с лед.

Погледът му се плъзна бавно и настойчиво по тялото й.

— Знаеш ли какво си мисля?

Младата жена преглътна.

— Не ме интересува.

— Мисля, че за теб съм бил просто неустоимо изкушение.

Тя напрегна изобретателния си ум, опитвайки се да изстиска някой язвителен и унищожителен отговор, но всичко, което успя да смотолеви, беше жалкото:

— Мисли каквото си щеш.

Кевин смени позата си, за да вижда по-добре любовната сцена отвън. Намръщи се.

— Струва ми се, че така доста ще боли.

Толкова много й се искаше да погледне, че едва устояваше на изкушението.

— Много си гаден. Не ги зяпай.

— О, това е интересно. — Кевин леко наклони глава. — Съвсем нов метод. Не е лошо да се пробва.

— Престани!

— Чудя се дали онази акробатика е позволена.

Моли не можеше да издържа повече и се извърна към прозореца, но любовниците бяха изчезнали.

Кевин се изсмя ехидно.

— Ако изтичаш на двора, можеш да ги настигнеш.

— Мислиш се за много остроумен.

— По-скоро забавен.

— Добре, тогава ето ти нещо, което може да ти се стори истински забавно. Разгледах подробно данните от компютъра на леля Джудит. Открих, че всички стаи в пансиона са резервирани до края на септември. Както и повечето от бунгалата.

— Нека да ги видя. — Той я бутна безцеремонно, за да се добере до компютъра.

— Позабавлявай се. А аз ще отида да видя къде мога да се усамотя.

Кевин бе забил нос в монитора и не й отговори дори когато тя се пресегна през рамото му, за да вземе листа от бележника, на който бе записала свободните бунгала.

На стената до бюрото беше закрепена коркова дъска. Моли намери ключовете, които търсеше, пъхна ги в джоба си и продължи към кухнята. През целия ден нищо не бе хапнала, затова си взе парче от хляба с червени боровинки на Шарлот Лонг. Първата хапка я убеди, че бабката не я беше излъгала с признанието си, че не я бива като готвачка. Хвърли парчето хляб в кошчето за отпадъци.

Когато се озова в коридора, любопитството й надделя над умората и младата жена се изкачи по стълбището до втория етаж, за да разгледа останалата част от къщата. Ру припкаше зад нея. Надникна в стаите за гости, всяка с различно обзавеждане. Видя много кътчета за четене на книги, от прозорците се разкриваха красиви гледки, стените бяха грижливо боядисани, с една дума, навсякъде се забелязваха дреболии, които придаваха уют, какъвто хората очакваха да намерят в един първокласен пансион.

Върху купчина от стари шапки Моли откри птиче гнездо, пълно със стари стъклени топчета. До една клетка за птици от телена мрежа бяха оставени аптекарски шишенца. Навред бяха разпръснати бродерии с цветя и пейзажи в овални рамки, малки старинни дървени табли, красиви керамични вази, готови да бъдат напълнени със свежи цветя. Пред погледа й се изредиха и няколко неоправени легла, препълнени кошчета за смет и мръсни вани с нахвърляни около тях мокри кърпи. Очевидно Ейми Андерсън предпочиташе да се уединява със съпруга си в сенките под дърветата, вместо да почиства стаите.

В края на коридора Моли открехна още една врата, водеща към единствената стая, която не се предоставяше на гостите. Мигом го разбра, защото тук цареше безупречен ред. Съдейки по семейните снимки, струпани върху тоалетката, това е била спалнята на Джудит Тъкър. Помещението заемаше целия ъгъл на сградата, включително и част от малката кула. Моли си представи как Кевин е спал на кревата с резбованите табли. Беше толкова висок, че сигурно е лежал по диагонала на леглото.

В съзнанието й изплува позорният спомен за онази нощ, когато най-безразсъдно се бе напъхала в леглото му. Толкова беше красив и мъжествен. Тръсна глава, за да пропъди натрапчивото видение и се спусна надолу по стълбите. Когато излезе на предната веранда, я обгърна смесеното ухание на борове, петунии и езерна вода. Ру завря нос в една саксия.

Искаше й се да се излегне в някой люлеещ се стол и да подремне, но тъй като нямаше намерение да обитава спалнята на леля Джудит в компанията на Кевин, трябваше да си потърси място за спане.