— Хайде, Ру, да огледаме свободните бунгала.
В един от компютърните файлове Моли бе открила схемата на бунгалата. Приближи се към моравата в средата на терена и видя окачените над всяка врата малки табели с ръкописни надписи: „Рогът на Гавраил“, „Мед и мляко“, „Зелени пасища“, „Добри вести“.
Докато минаваше покрай бунгалото „Стълбата на Яков“, от гората излезе красив мършав мъж, петдесет и няколко годишен, значително по-млад от останалите гости, които бе видяла досега. Тя му кимна и непознатият наклони леко глава.
Моли се запъти в противоположната посока към „Дървото на живота“ — бунгало в коралов цвят с первази в тъмносиньо и светлолилаво. Беше празно, също като „Божи агнец“. И двете къщички бяха очарователни, но младата жена реши, че се нуждае от повече уединение, отколкото предлагаха бунгалата край моравата, затова се обърна и се насочи към по-изолираните къщички, накацали край пътеката, виеща се успоредно на езерото.
Завладя я странно чувство. Защо мястото й се струваше така познато? Докато минаваше покрай пансиона, Ру притича покрай нея, спря и зарови нос в туфа врабчови чревца, сетне откри примамлив участък с мека трева. В края на поляната Моли съзря точно това, което търсеше — кокетна къщичка, сгушена между дърветата. „Полски кремове“.
Малкото бунгало беше наскоро боядисано в най-нежния оттенък на кремавожълто, а страничните стълбове и первазите с дърворезба като фина дантела — в светлосиньо и опушенорозово като вътрешността на раковина. Сърцето й замря. Бунгалото приличаше на къща от детска приказка.
Младата жена се изкачи по стъпалата до предната веранда. Вратата с мрежа против комари изскърца точно както се очакваше. Моли откри в джоба си ключа за бравата, превъртя го и влезе вътре.
Бунгалото беше обзаведено в старомоден, но уютен стил, без съвременни мебели. Чисто бели стени, прекрасни и елегантни с простотата си. Моли повдигна края на калъфа за мебели и откри отдолу диван, тапициран с избеляла дамаска. Нащърбеният и поочукан сандък пред него служеше за масичка за кафе. До стената бе поставен небоядисан скрин от чамово дърво, а над него бе закрепена подвижна лампа. Въпреки лекия мирис на мухъл, белите стени и дантелените завеси на прозорците придаваха уют на малкия дом.
Отляво бе разположена миниатюрна кухня със стара газова печка и малка сгъваема маса с два дървени стола, подобни на онези, които бе видяла в кухнята на пансиона. В боядисания дървен бюфет Моли откри керамични и порцеланови чинии — очарователна смесица от различни сервизи, чаши и купи от пресовано стъкло, ръчно изрисувани чаши. Гърлото й се сви и в очите й запариха сълзи, когато зърна чинии, украсени със сцени от приключенията на „Зайчето Питър“24, и тя побърза да се извърне.
В банята имаше грамадна вана на лъвски лапи и умивалник с висока подпора. Неизциклените дъски на пода бяха покрити с овехтял килим. Някой беше нарисувал лози високо по стените, почти до тавана.
Бунгалото разполагаше с две спални — едната бе съвсем малка, а другата по-голяма, достатъчна да побере двойно легло и боядисания скрин с чекмеджета. Леглото, с табла от ковано желязо, боядисана в светложълто, с изрисувана кошница с цветя в средата, беше застлано с избеляла кувертюра. На масичката до него имаше малка лампа с матов абажур.
В задната част на бунгалото, сгушена сред дърветата, младата жена откри остъклена веранда. До стената бяха подпрени плетени столове, а в ъгъла висеше хамак. Днес Моли бе развила повече дейност, отколкото от седмици, и само като погледна хамака, се почувства ужасно изморена.
Отпусна се доволно в него. Таванът над главата й бе боядисан в същия кремавожълт оттенък като цялата къща отвън, с тъмнорозови и сини бордюри, които й харесаха от пръв поглед. Какво вълшебно място. Като детска стая.
Моли затвори очи. Хамакът я залюля като люлка. И само след няколко секунди вече спеше дълбоко.
Клингонът25 посрещна Тъкър на вратата на бунгалото със заплашително ръмжене и зееща паст.
— Само не започвай пак. Не съм в настроение.
Той мина покрай пудела, остави на пода куфара на Моли в спалнята и продължи към кухнята. Не я намери там, но Шарлот Лонг му обясни, че видяла Моли да излиза през задната врата. Откри я на верандата, заспала в хамака. Ру веднага дотърча, за да я пази. А Кевин само стоеше и се взираше в нея.
Тя изглеждаше толкова дребна и беззащитна, подложила по детски длан под брадичката си, а върху бузата й бе паднал тъмнокестеняв кичур. Миглите, макар и гъсти, не успяваха да скрият тъмните кръгове под очите й. Кевин се почувства виновен, задето така безцеремонно я бе тормозил през цялото време. Но в същото време нещо му подсказваше, че тя едва ли би позволила да я глези и да стъпва на пръсти около нея. Не че имаше намерение да я дундурка. Все още й беше много сърдит.
24
Детска книжка от Биатрикс Потър (1866–1943) — английска писателка и илюстраторка. — Бел.ред.
25
Извънземна раса от планетата Кронос във фантастичната вселена на „Стар Трек“. — Бел.прев.