Кевин присви очи.
— Ти, изглежда, си забравила, че се закле да ме подкрепяш във всичко.
— Не съм се клела!
— Ами брачните ни клетви? За теб са били само празни приказки, така ли? Или просто не си осъзнавала какви ги плещиш?
— Опитвах се — призна тя. — Не съм свикнала да давам обещания, които нямам намерение да спазя.
— Аз също. И досега съм спазвал дадената дума.
— Да обичаш, почиташ и да се подчиняваш? Не съм забелязала подобно нещо.
— Не сме се клели в това. — Той скръсти ръце и се загледа в нея. Тя се опитваше да осмисли за какво й говореше той, но единствените й спомени от брачната им церемония си оставаха свързани с пуделите и начина, по който тя стискаше лепкавата ръчичка на малкия Андрю, все едно бе спасителен пояс. При тази мисъл й прилоша.
— Може ли да ми освежиш паметта?
— Говоря ти за обетите, които Фийби ни написа — рече Кевин тихо. — Тя нищо ли не ти спомена за тях?
Спомена й, разбира се, но тогава Моли беше толкова нещастна, че не й обърна внимание.
— Предполагам, че не съм слушала.
— Е, аз пък слушах. Дори добавих няколко изречения, за да изглеждат по-реалистични. Не мога да гарантирам за точност, можеш да звъннеш на сестра си и да провериш, но по същество се свеждаше до това, че ти, Моли, вземеш мен, Кевин, за твой съпруг поне за известно време. И обещаваш от този момент да ме уважаваш и да се съобразяваш с мен. Нищо не се споменаваше за любов и почит. Освен това се обвърза да не говориш лошо за мен пред другите. — Изгледа я изпитателно. — И да ме поддържаш във всяко общо начинание.
Моли прехапа устни. Беше напълно в стила на Фийби да напише нещо подобно. Разбира се, беше го сторила, за да предпази бебето.
Успя да се окопити, преди да продължи:
— Добре, признавам, че си велик куотърбек. Мога да те уважавам. И ако не броиш Фийби, Дан и Ру, никога не съм говорила лошо за теб пред другите.
— Сега ми остава да се разплача от умиление. А какво ще кажеш за останалата част? Да подкрепяш съпруга си?
— Имаше се предвид нещо съвсем друго. Знаеш за какво става дума. — Моли примигна и си пое дълбоко дъх. — Фийби, разбира се, никога не е имала намерение да ме насилва да ти помагам да ръководиш пансион.
— Не забравяй и за бунгалата. Освен това свещеният брачен обет си е обет.
— Ти вчера ме отвлече, а сега се опитваш да ме манипулираш, за да се подложа на непосилен труд!
— Ще е само за няколко дни. Или най-много за седмица. Или може би искам прекалено много от богаташка като теб.
— Това си е твой проблем, а не мой.
Кевин я изгледа продължително, преди лицето му отново да добие онова студено и отчуждено изражение.
— Какво пък, мисля, че имаш право.
Той не бе от онези, които с лекота просят помощ от другите. Моли вече съжаляваше за заядливото си и злобно държание. Точно сега обаче никак не й се искаше да общува с други хора. Но поне можеше да е по-тактична с него.
— Разбираш ли, напоследък нещо не съм във форма и…
— Забрави — озъби се той. — Сам ще се справя. — Прекоси верандата и излезе през задната врата.
Известно време тя кръстосва нервно из бунгалото. Чувстваше се отвратително, като злобна гаднярка, негодна за нищо. Сети се, че той й бе донесъл куфара. Отвори го, надникна вътре, но отново излезе на верандата и се загледа замислено в езерото.
Брачните клетви… Можеше да наруши традиционните обети. Дори двойките, които се обичаха, понякога срещаха трудности да ги изпълнят. Но онези клетви, които Фийби бе съчинила, бяха различни. Всеки почтен човек можеше да ги спази.
И Кевин го бе направил.
— По дяволите!
Ру повдигна озадачено глава.
— В момента не желая да бъда сред много хора. Това е всичко.
Но защо се преструваше? Най-вече не искаше да бъде с него. Погледна часовника си. Пет часът. С раздразнена гримаса се загледа в пудела си.
— Боя се, че ни очакват сериозни изпитания — физически и душевни.
За следобедния чай в салона, издържан в жълто-розовата гама, се събраха десетина от гостите, но Моли се съмняваше, че списание „Виктория“ щеше да напише хвалебствена статия за събитието. Върху инкрустираната маса до стената беше поставен пакет с шоколадови бисквити, буркан с конфитюр от грозде, кана с кафе, пластмасови чаши и буркан с нещо тъмнокафяво, приличащо на чай на прах. Но въпреки крайно оскъдното меню посетителите искрено се забавляваха.