— Така ви се струва, защото не я познавате — промърмори Кевин.
— Не обръщайте внимание на жена ми. — Също като останалите, господин Моржови мустаци се изненада от представянето на Кевин. Неколцина от гостите се спогледаха с любопитство. — Според списание „Пийпъл“…
Моли би трябвало да се вбеси, но за нея беше истинско облекчение, че с Кевин не бяха задължени да се преструват на щастлива брачна двойка.
Джон Пиърсън пристъпи забързано напред.
— Съпругът ви притежава особено чувство за хумор. Ние сме възхитени, госпожо Тъкър, че ще готвите за нас.
— Наричайте ме Моли. А сега ви моля да ме извините, но трябва да проверя с какви запаси от продукти разполагаме. Зная, че стаите ви не са подредени както трябва, но Кевин ще ги почисти до довечера.
Докато крачеше надолу по коридора, бе изпълнена със задоволство, че господин Корав пич невинаги имаше последната дума.
Но задоволството й мигом се изпари, когато отвори вратата на кухнята и откри, че влюбените младоженци яко се бяха разгорещили, притиснати до хладилника на леля Джудит. Моли отстъпи смутено, но се блъсна в гърдите на съпруга си.
Той проточи врат над главата й.
— Аууу, за бога!
Влюбените отскочиха един от друг. Младата жена се канеше да извърне поглед, но Кевин нахлу в кухнята и изгледа неодобрително Ейми. Разтрепераното момиче трескаво оправяше разрошената си коса и се мъчеше да закопчае блузата си.
— Струва ми се, че те помолих да измиеш онези съдове.
— Да, ами, ъъъ…
— А ти, Трой, трябваше да окосиш моравата.
На свой ред момчето трескаво се бореше с ципа на джинсите си.
— Тъкмо се готвех да…
— Зная точно за какво си се готвел и повярвай ми, с този инструмент няма да можеш да окосиш тревата!
Трой се намуси и промърмори мрачно нещо под нос.
— Каза ли нещо? — изръмжа Тъкър с тона, с който смразяваше новаците в отбора.
Адамовата ябълка на младежа заподскача нагоре-надолу.
— Това, хм… е прекалено много работа за това, което ни се плаща.
— И колко получаваш?
Трой му каза и Кевин на секундата му удвои заплатата. Очите на момчето заблестяха.
— Супер.
— Но при едно условие — додаде прочутият куотърбек и настоящ управител на летен лагер. — За тези пари ще трябва да се поизпотиш. Ейми, скъпа, не си и помисляй да си тръгнеш, преди да подредиш стаите на гостите. Искам всичко вътре да е чисто и подредено. А ти, Трой, не забравяй, че те очаква среща със сенокосачката. Има ли други въпроси?
Докато разгонените младоженци клатеха нерешително глави, Моли забеляза, че имат еднакви смучки по загорелите си шии. Стомахът й сякаш се разбунтува.
Младежът заотстъпва към вратата, а изпълненият с копнеж поглед на Ейми напомни на Моли знаменитата сцена от филма „Казабланка“, в която Ингрид Бергман се сбогува с Хъмфри Богарт на пистата на летището.
Какво ли бе усещането да си толкова влюбен? Отново усети неприятното потрепване в долната част на стомаха. Чак след като младите се разделиха, тя осъзна, че им завижда. Тези двамцата имаха нещо, което, изглежда, съдбата й бе отредила никога да не изпита.
10
„— Твърде е опасно — заяви Дафни.
— Точно заради това е забавно — отвърна Бени.“
Няколко часа по-късно Моли отстъпи назад, за да се полюбува на уютното гнездо, което си бе устроила на остъклената веранда в приказната къщичка. Беше разпръснала върху дивана люлка възглавнички на сини и бели ивици, а с пъстроцветните бе украсила плетените столове. Малката разтегателна кухненска маса, боядисана в бяло, сега бе преместена до едната остъклена стена, заедно с два различни дървени стола. Утре щеше да набере цветя, за да ги сложи в старата медна лейка, която бе сложила по средата.
С част от хранителните продукти, които бе взела от кухнята в пансиона, си приготви препечени филийки и бъркани яйца. Сервира всичко на масата. Ру дремеше наблизо, а младата жена се любуваше на залеза, докато слънчевите лъчи чезнеха бавно във водите на езерото, просветващи между дърветата. Вдишваше с наслада уханието на борове и езерна вода. По някое време чу далечни стъпки. Ако си беше у дома, навярно щеше да се разтревожи, но тук… Тук само се облегна по-удобно на стола и зачака да види кой ще се появи. За нещастие, се оказа, че е съпругът й.
Не беше спуснала резето на мрежестата врата и не се изненада, че той се вмъкна вътре без покана.