— В брошурата е написано, че закуската се сервира от седем до девет. Що за хора, дошли на почивка, ще искат да закусват още на разсъмване? — Кевин постави будилника на масата и изгледа намръщено остатъците от бърканите яйца. — Можеше да дойдеш с мен до градчето и да хапнеш един хамбургер.
— Благодаря, но не ям хамбургери.
— Значи си вегетарианка като сестра си?
— Не чак толкова крайна. Фийби въобще не вкусва месо. А аз не ям само онези животни, които имат сладки муцунки.
— Интересен избор.
— Всъщност е страхотен метод за здравословно хранене.
— Доколкото разбрах, според теб кравите имат сладки муцунки — подхвърли Кевин язвително.
— Обичам кравите. Определено са много мили.
— А какво ще кажеш за свинете?
— Филмът „Бейб“27 нищо ли не ти подсказва?
— Дори няма да те питам за агнетата.
— Много ще съм ти благодарна, ако не го направиш. Или за зайците. — Моли потръпна ужасено. — Кокошките и пуйките не са ми особено симпатични, затова понякога си позволявам да хапна пуешко или пилешко. Освен това ям риба, тъй като няма голяма вероятност любимите ми морски обитатели да бъдат сервирани на масата.
— Обзалагам се, че са делфините. — Той седна на стария дървен стол срещу нея и сведе поглед към Ру, който се размърда и заръмжа. — В теорията ти има някои аспекти, които и аз съм в състояние да приема. Например определено има животни, които намирам за отблъскващи.
Тя го дари с най-чаровната си усмивка.
— Всеизвестен факт е, че мъжете, които не харесват пудели, обичат да разчленяват телата на жертвите си, преди да ги напъхат в кофите за боклук.
— Само когато съм отегчен до смърт.
Моли се разсмя, но смехът й секна, когато осъзна, че той бе пуснал кранчето на прословутия си чар и тя едва не се хвана на въдицата. Това ли бе наградата, задето се съгласи да му помогне?
— Не проумявам защо тук не ти харесва. Езерото е много красиво. Може да плуваш, да гребеш, да ходиш на излети. Какво толкова лошо има в това?
— Когато си хлапе и всеки ден трябва да ходиш на църква, мястото губи очарованието си. Освен това има ограничение за мощността на двигателите на лодките, така че не може и дума да става за водни ски.
— Или с джетове?
— Какво?
— Нищо. А нямаше ли и други деца?
— Понякога, за няколко дни, някой от гостите водеше внука си. Тогава бях на седмото небе от щастие. — Кевин се намръщи. — Разбира се, че в половината от тези случаи не беше внук, а внучка.
— Животът може да бъде много жесток.
Кевин се облегна назад и се залюля на задните крака на стола. Моли го наблюдаваше с любопитство, докато чакаше да се прекатури, ала имайки предвид невероятната му ловкост, това бе малко вероятно.
— Наистина ли можеш да готвиш, или само се хвалеше пред гостите?
— Хвалех се — излъга Моли, с надеждата да го изплаши.
Разбира се, готварските й способности не бяха върхът на кулинарията, но обичаше да пече сладкиши, особено за племенниците си. Курабийките със заешки уши, поръсени със захар, бяха нейният специалитет.
— Страхотно. — Краката на стола се удариха в пода. — Господи, тук е ужасна скука. Хайде да се поразходим край езерото, преди да се е стъмнило.
— Много съм уморена.
— Не си работила толкова много днес, за да си уморена. — Той пращеше от неизчерпаема енергия, която явно нямаше къде да изразходва, така че Моли не се изненада, когато я улови за ръката и я издърпа от дивана люлка. — Хайде, не съм тренирал цели два дни и направо ще откача.
Тя издърпа ръката си.
— Върви да тренираш сега. Никой не те спира.
— След малко имам среща с фен клуба си на предната веранда. А и ти трябва да се движиш, така че престани да се инатиш. Остани тук, Годзила. — Кевин отвори вратата и леко побутна Моли напред, след което я затвори рязко под носа на лаещия Ру.
Младата жена не оказа сериозна съпротива, макар да беше много изморена и да знаеше, че е опасно да остава насаме с него.
— Не съм в настроение. Искам да взема и кучето със себе си.
— Каквото и да кажа, винаги спориш с мен — изръмжа той недоволно и я задърпа напред по пътеката.
— Нямам намерение да съм мила с похитителя си.
— За похитена си твърде покорна. Нито веднъж не се опита да избягаш.
— Тук ми харесва.
Кевин погледна през рамо към уютното гнездо, което си бе устроила на верандата.
27
Американски филм на режисьора Крис Нунън от 1995 г., който разказва историята на едно прасенце. — Бел.ред.