— Разбира се, че мога. Цели девет години съм ходила по летни лагери!
Гласът му, нисък, плътен и безгрижен, я омайваше.
— Хващам се на бас, че лъжеш.
— Не лъжа!
— Значи, те е шубе, зайче!
О, господи! В главата й зави познатата пожарна сирена. Дори не изрита сандалите си. Оттласна се от ръба на скалата и се хвърли от отвесния склон, за да го последва в безумието.
Докато летеше надолу, й се искаше да изкрещи.
Удари се във водата по-силно от него, с повече плисък. Но бързо изплува и с удоволствие видя мокрото му слисано лице.
— Иисусе Христе! — Изрече го тихо, с благоговение, сякаш наистина се обръщаше към силите небесни. Но в следващия миг започна яростно да я хока: — Какви ги вършиш, по дяволите?
Водата беше толкова студена, че направо дъхът й секна. Дори костите й се вкочаниха.
— Водата е ледена! Ти ме излъга!
— Ако още веднъж направиш нещо подобно…
— Ти ме предизвика!
— Ако те предизвикам да изпиеш чаша с отрова, ще бъдеш ли толкова глупава да я пресушиш?
Не знаеше на какво я беше яд повече — дали на него, задето я бе подтикнал към това безразсъдство, или на себе си, задето бе захапала стръвта? Моли плесна яростно с ръце водата.
— Виж докъде ме докара! Когато съм с други хора, се държа съвсем нормално!
— Нормално? — Той примигна от пръскащата се вода. — Затова ли те открих в апартамента ти, мязаща на развалена стрида?
— Там поне бях на сигурно място, без опасност да пипна някоя пневмония! — Зъбите й започнаха да тракат от студа. Прогизналите й дрехи я теглеха към дъното. — Или според теб скоковете от скали са най-добрата терапия?
— Не мислех, че ще скочиш!
— Забрави ли, че съм откачена?
— Моли…
— Лудата Моли!
— Не съм казал, че…
— Значи си го мислил. Шантавата Моли! Моли лунатичката! Смахнатата! Оная, която трябва да се освидетелства! Защото й хлопа дъската! Нищо и никакво помятане, и тя вече не е на себе си!
Задави се. Нямаше намерение да му наговори всичко това, дори не възнамеряваше въобще да го споменава. Но същата сила, която я тласна да скочи от скалата, сега я бе заставила да излее мъката си в думи.
Напрегнатото мълчание между тях се проточи цяла вечност. И когато той най-после заговори, Моли долови съжалението в гласа му.
— Трябва по-скоро да излезем, за да се сгрееш. — Мъжът се обърна и заплува към брега.
Тя се разплака, но не помръдна.
Кевин се добра до брега, но не се опита да се изкачи по него. Вместо това се обърна към нея. Водата плискаше до кръста му, а тонът му бе като нежна милувка.
— Хайде, Моли, трябва да излезеш. Скоро ще се стъмни.
Студът бе вцепенил крайниците й, но не и сърцето. Болката я обгръщаше. Искаше й се да потъне и никога да не изплува. Пое си дъх мъчително и прошепна думите, които никога не бе искала да каже:
— На теб не ти пука, нали?
— Не си търси поводи за кавга — заговори й той успокояващо. — Хайде, идвай. Зъбите ти тракат.
Думите трудно излизаха през скованото й гърло.
— Зная, че не ти пука. Дори те разбирам.
— Моли, не се измъчвай напразно.
— Щяхме да си имаме момиченце — пророни младата жена. — Помолих ги да разберат и да ми кажат.
Водата се плискаше по брега. Тихият му отговор достигна до нея по гладката езерна повърхност.
— Не знаех.
— Кръстих я Сара.
— Уморена си. Сега моментът не е подходящ за такъв разговор.
Моли поклати глава. Вдигна очи към небето и му каза истината. Не за да го обвинява, а просто да му обясни защо той никога няма да разбере как се чувстваше тя.
— Смъртта й не означава нищо за теб.
— Не съм мислил за това. За мен бебето не беше нещо реално, както е било за теб.
— Тя! Бебето беше тя, а не то!
— Прощавай.
Загуби желание да говори, като осъзна колко несправедливи са нападките й. Грешка беше да го обвинява, че не споделя страданието й. Той не я беше канил в леглото си, не искаше това дете, не го бе носил в корема си.
— Ти трябва да ми простиш. Не исках да ти крещя. Просто не можах да се удържа. — Ръката й трепереше, когато отметна мокрия кичур от очите си. — Повече няма да те занимавам с това. Обещавам.
— Да тръгваме — подкани я той.
Тя заплува към брега, като едва помръдваше измръзналите си крайници. Натежалите й дрехи я теглеха назад. Когато стигна до брега, Кевин се бе покатерил на ниска, плоска скала.