Наведе се и я издърпа при себе си. Тя се сви на колене — малка нещастна купчинка, от която капеше студена вода.
— Аз поне си свалих маратонките, преди да скоча — опита се той да се пошегува. — А твоите сандали се изхлузиха, когато цамбурна във водата. Може би щях да ги уловя, но бях твърде сащисан, за да помръдна.
Нагрятият от слънцето камък още бе топъл и част от топлината му проникна през мокрите й шорти.
— Няма значение. И без това бяха най-старите ми сандали.
Последният й чифт „Маноло Бланик“. А с оглед на окаяното й финансово положение, май ще се наложи да ги замени с евтини гуменки.
— Ще си купиш нови в града — обеща Кевин и се надигна. — А сега по-добре да се приберем, преди да си настинала. Хайде, поемай. Ще те настигна, само ще се кача догоре, за да си взема маратонките.
Той се заизкачва по пътеката към скалата, а Моли се обгърна с ръце в напразна надежда да се защити от вечерния хлад и закрачи като робот, опитвайки се да не мисли за нищо. Много скоро Кевин я настигна. Тениската и шортите прилепваха плътно към тялото му. Известно време вървяха мълчаливо.
— Работата е там, че…
Когато той не продължи, младата жена го погледна.
— Какво?
Тъкър се намръщи неловко. Изглеждаше притеснен.
— Забрави. Не е нещо важно.
Гората наоколо се изпълни с тайнствени нощни звуци.
— Добре.
Кевин смутено прехвърли маратонките си от едната ръка в другата.
— След като всичко свърши, аз просто… просто не си позволявах да мисля за това.
Тя го разбираше, но това я караше да се чувства още по-самотна.
Мъжът се поколеба, а тя не бе свикнала с това. Той винаги изглеждаше толкова уверен.
— Как според теб… — поде, но се изкашля неловко, преди да продължи: — Каква би станала, ако беше пораснала… Сара?
Сърцето й се сви. Нова вълна от болка я заля, но приличаше на старата. Не пулсираше, по-скоро пареше, като йод върху рана.
Дробовете й се разшириха, после се свиха, сетне отново се разшириха. За свое удивление, Моли осъзна, че все още може да диша, че краката й са способни да се движат. Тя чу как щурците подеха вечерния си концерт. В листата прошумоля катеричка.
— Ами… — Цялата трепереше. Не можеше да каже дали отронилият се от гърлото й звук бе сподавен смях, или закъсняло изхлипване. — Прекрасна, ако се беше метнала на теб. — Гърдите я заболяха, но вместо да се бори с болката, Моли я посрещна с радост, попи я, оставяйки я да стане част от нея. — И невероятно умна, ако приличаше на мен.
— И безразсъдна. Мисля, че днешният ден го доказа съвсем недвусмислено. Прекрасна като мен, а? Благодаря ти за комплимента.
— Сякаш не го знаеш. — Малко й поолекна на сърцето. Изтри с длан позорно протеклия си нос.
— А ти откъде имаш толкова високо мнение за ума си?
— Завърших Северозападния университет с пълно отличие. А ти?
— Да речем, че се дипломирах.
Тя се усмихна, но още й се искаше да говори за Сара.
— Никога не бих я изпратила в летен лагер — заяви.
Кевин кимна.
— А аз за нищо на света не бих я карал да ходи всеки ден на църква през лятото.
— Да, според мен това е прекалено.
— Както и девет години на летен лагер.
— Ами ако беше тромава и не много умна?
— Не и Сара.
Сякаш тънка струйка топлинка проникна в сърцето й. Той забави крачка. Вдигна глава към дърветата. Пъхна едната си ръка в джоба.
— Навярно още не й е било дошло времето да се роди.
Моли въздъхна и прошепна:
— Навярно.
11
„Пристигат помощници! — изкудкудяка кокошката Силия. — Ще изпечем кексове, плодови пити и пайове с крем!“
Моли бе нагласила алармата на часовника, донесен от Кевин, да звънне в пет и половина, а в седем часа уханието на боровинкови кексчета се носеше из долния етаж на пансиона. Върху бюфета в трапезарията се издигаше купчина от жълти порцеланови чинии, всяка от които бе украсена в средата с красиво зелено листо. Тъмнозелени салфетки, водни чаши от пресовано стъкло и прибори за хранене от различни комплекти придаваха особено очарование на трапезата. Кръглите кифлички със стафиди, които бе открила във фризера, се печаха в печката, а върху мраморния плот се мъдреше кафява керамична тава, пълна с дебели резени хляб, накиснати в разбити яйца, подправени с ванилия и канела.