— Направо сбъдната мечта — промърмори Моли сухо. Очевидно момичето не беше чело „Пийпъл“.
— Ние сме женени от три месеца и половина.
Точно колкото и те. Само дето с Кевин не се натискаха през всяка свободна минута.
Ейми се зае отново със съдомиялната машина.
— Всички казват, че сме прекалено млади — аз съм на деветнайсет, а Трой на двайсет — но повече не можехме да чакаме. И двамата сме християни и не приемаме секса преди брака.
— Значи сега си наваксвате?
— Толкова е жестоко — ухили се Ейми и Моли й се усмихна разбиращо.
— Може би все пак ще е по-добре, ако не се опитвате да си наваксвате в работно време.
Момичето изплакна една купа.
— Предполагам, че си права. Обаче е толкова трудно.
— Надзирателят на робите навярно ще те провери днес, така че защо не се заемеш със спалните, след като привършиш тук?
— Да… — въздъхна изтощената новобрачна. — Ако видиш някъде навън Трой, ще му кажеш ли, че го обичам и всичко останало?
— Едва ли ще е много уместно.
— Да, предполагам, че е доста незряло. Сестра ми казва, че трябва да бъда по-сдържана и хладна, ако не искам да ме приема за даденост.
Моли си представи младежкото лице на Трой, грейнало от обожание.
— Не мисля, че засега трябва да се тревожиш за това.
Когато Моли приключи работата си и кухнята, Кевин бе изчезнал. Навярно се опитваше да се справи с махмурлука. Тя си направи чай с лед, после се обади на Фийби, за да й каже къде се намира. Както очакваше, сестра й я засипа с въпроси, но не можеше да й обясни как съпругът й я бе изнудил да замине с него, заплашвайки в противен случай да разкаже на близките й за физическото и емоционалното й състояние. Вместо това набързо скалъпи, че Кевин имал нужда от помощ, а тя искала да се махне за известно време от града. Фийби започна да кудкудяка точно като кокошката Силия и Моли побърза да сложи край на разговора.
Чувстваше се капнала от умора, когато изпече най-сетне любимия плодов кекс на леля Джудит за следобедния чай, ала не можа да устои на изкушението да освежи малко салона. Докато подреждаше изсушени цветя и билки в кристалната купа, Ру започна да лае. Тя излезе навън, за да види какво става, и видя една жена да слиза от прашен тъмночервен лексус и да се оглежда наоколо. Запита се дали Кевин е проверил в компютъра колко още гости се очакват. Май трябваше да подобрят организацията.
Моли огледа светлосивата туника на непознатата, три четвъртите панталони в меднокафяв цвят и елегантните сандали. Всичко в тази жена беше стилно и скъпо. Тя се извърна и младата жена тутакси я позна: Лили Шърман.
През годините Моли бе срещала доста знаменитости, затова рядко питаеше благоговение пред звездите, но Лили Шърман я накара да занемее. Тя излъчваше особено очарование. Явно бе свикнала да я зяпат с обожание и младата жена нямаше да се изненада, ако от боровите дървета наскачат папараци, въоръжени с камери и микрофони.
Стилните слънчеви очила, вдигнати на главата й, прибираха назад разкошната кестенява коса — нейна запазена марка. Косата й бе по-къса, отколкото когато се въплъщаваше в Джинджър Хил, но все още й придаваше някогашния небрежен сексапил. Кожата й бе бяла и гладка като порцелан, а тялото — с пищни и чувствени извивки. Моли си помисли за всички онези болезнено кльощави момичета, които познаваше. В не толкова далечното минало жените са мечтаели за фигура като на Лили и навярно са имали право.
Когато актрисата приближи по пътеката към къщата, Моли забеляза, че очите й притежават необикновен зелен оттенък, много по-дълбок и ярък, отколкото на телевизионния екран. Около ъгълчетата им се виждаше едва забележима мрежичка от ситни бръчици, но като цяло не изглеждаше на повече от четирийсет. Огромният диамант върху лявата й ръка проблесна, когато се наведе, за да погали Ру. На Моли й бе нужна цяла минута, за да осъзнае, че самата Лили Шърман почесва коремчето на нейния пудел.
— Дяволски трудно се добира човек до това място. — Леко дрезгавият гърлен глас на актрисата напомни на Моли за някогашната Джинджър Хил, но сега съдържаше по-чувствени нотки.
— Да, лагерът е малко изолиран.
Лили се изправи и пристъпи по-близо. Гледаше по-младата жена с онази безлична учтивост, тъй присъща на знаменитостите, когато искаха да държат феновете си на разстояние. Сетне погледът й се изостри, а очите й добиха ледено изражение.
— Аз съм Лили Шърман. Бихте ли изпратили някого да вземе куфарите ми?