— Аз съм Моли Съмървил.
— Да, познах ви. Вие сте съпругата на Кевин.
— Ние сме разделени. Само му помагам за няколко дни.
— Разбирам — отрони гостенката, макар че изражението й показваше точно обратното.
— Докато чакате, ще ви приготвя чай с лед.
Моли се втурна да прави чая и тъкмо се връщаше на верандата, когато зърна Кевин да прекосява моравата на път за къщата. След закуската се бе преоблякъл в избелели джинси и бе обул чифт изтъркани маратонки. Отгоре бе навлякъл стара черна тениска, чиито ръкави бяха отпрани, така че мускулестите му ръце бяха изцяло открити. От джоба му се подаваше чук, което означаваше, че или махмурлукът му бе преминал, или издържаше много на болка. Като си припомни ударите и травмите, които бе получил през последните години, Моли реши, че второто е по-вероятно. След като той не харесваше това място, младата жена се запита защо си дава труд да ремонтира каквото и да било. Подозираше, че е от скука или може би се дължеше на чувството за дълг, вкоренено му от баща му, свещеникът, което продължаваше да усложнява живота му.
— Хей, Дафни! Искаш ли да дойдеш с мен до града, за да купим някои провизии?
Тя се усмихна, когато я нарече отново Дафни.
— Имаме нов гост.
— Страхотно — откликна той без всякакъв ентусиазъм. — Тъкмо това ни липсваше.
Люлеещият се стол се удари в стената, Моли се извърна и видя, че Лили се е изправила. Надменната и самоуверена телевизионна звезда бе изчезнала и на нейно място се бе появила смутена жена с пребледняло лице. Моли остави чашата със студения чай.
— Добре ли сте?
Жената поклати едва доловимо глава. Кракът на Кевин стъпи на най-долното стъпало и той вдигна глава.
— Мислех си, че можем да… — Замръзна.
Очевидно двамата са имали връзка. Сега вече Моли бе сигурна в това. Въпреки разликата във възрастта, Лили беше красива — косата й, изумителните зелени очи, чувственото тяло. Беше дошла при куотърбека, защото искаше да си го върне. Ала младата жена още не беше готова да се откаже от него. Мисълта я порази. Нима онова старо идиотско увлечение се бе завърнало?
Той стоеше като закован.
— Какво правиш тук?
Лили дори не трепна от явната му грубост. Сякаш я очакваше.
— Здравей, Кевин. — Ръката й помръдна нерешително, сякаш искаше да го докосне, но не посмя. Погледът й не се откъсваше от лицето му. — Дойдох на почивка. — Гърленият й глас прозвуча задъхано и много несигурно.
— Няма да стане.
Моли наблюдаваше актрисата, която се опитваше да запази самообладание.
— Имам резервация. Ще остана.
Тъкър се завъртя на пети и се отдалечи от къщата.
Лили притисна пръсти към устните си и размаза тъмното си червило. В очите й блестяха сълзи. На Моли й дожаля за нея, ала реши, че дамата не би приела нечие съчувствие. И се оказа права. Звездата се извъртя към нея и просъска:
— Аз оставам!
Младата жена погледна нерешително към моравата, ала Кевин бе изчезнал.
— Добре.
Трябваше да знае дали са били любовници, но не можеше да попита направо.
— Изглежда, че двамата не се разбирате.
Актрисата се отпусна на люлеещия се стол, а котката тутакси скочи в скута й.
— Аз съм му леля.
Облекчението на Моли мигом бе последвано от странното желание да защити съпруга си.
— Явно не сте в добри отношения.
— Той ме мрази. — Лили внезапно заприлича на малко беззащитно момиченце, а не на звезда. — Той ме мрази, а аз го обичам повече от всичко на света. — Взе разсеяно чашата със студения чай. — Майка му, Мейда, беше моята по-голяма сестра.
От напрегнатия й тон по гърба на Моли пробягнаха студени тръпки.
— Кевин ми каза, че родителите му са били възрастни.
— Да. Мейда се е омъжила за Джон Тъкър в същата година, в която аз съм се родила.
— Имали сте голяма разлика във възрастта.
— Тя ми беше като втора майка. Докато растях, живеехме в един град, всъщност врата до врата.
Моли имаше чувството, че Лили й разказва всичко това не защото искаше съпругата на племенника й да го знае, а за да има време да се съвземе. Любопитството й надделя и тя продължи разговора.
— Спомням си, че четох някъде, че сте били много млада, когато сте заминали за Холивуд.