— Мейда напусна града, когато Джон бе преместен в църквата в Гранд Рапидс. Двете с майка ми не се разбирахме и много скоро положението стана нетърпимо, така че избягах и накрая се озовах в Холивуд.
По-възрастната жена замълча.
Ала Моли искаше да узнае още.
— Справили сте се много добре.
— Отне ми известно време. Бях доста дива и необуздана и направих много грешки. — Облегна се назад. — Някои от тях непоправими.
— Мен също ме е отгледала по-голямата ми сестра, но се появи в живота ми чак когато станах на петнайсет.
— Може би и за мен така би било по-добре. Не зная. Предполагам, че някои от нас просто са родени по-буйни и постоянно създават неприятности.
Моли искаше да узнае защо Кевин се държа толкова враждебно, ала Лили извърна глава и точно в този миг Ейми излезе на верандата. Тя или бе твърде млада, или прекалено погълната от собствените си преживявания, за да разпознае прочутата гостенка.
— Стаята е готова.
— Ще ви покажа стаята. Ейми, ще донесеш ли от колата куфара на госпожа Шърман?
Когато Моли заведе Лили на тавана, очакваше актрисата да се възмути от скромното помещение, но тя не каза нищо. Моли отиде до прозореца и посочи навън.
— Покрай езерото има много красива пътека. Чудесно място за разходки, но сигурно ви е известно. Предполагам, че сте били тук и преди?
Лили остави чантата си на леглото.
— Не са ме канили.
Моли се почувства още по-неловко. Веднага щом Ейми се появи с куфара, тя се извини и побърза да излезе.
Вместо да се запъти към бунгалото си за кратка дрямка, влезе в музикалния салон. Докосна старата автоматична писалка върху бюрото, стъкленицата с мастило, писмените принадлежности от слонова кост, върху които бе гравирана емблемата на пансиона „Уинд Лейк“. Накрая й писна да се суети наоколо и седна, за да помисли.
Когато малкият позлатен настолен часовник отбеляза, че е изминал един час, реши да потърси Кевин.
Отиде на плажа, където завари Трой да поправя някакви дъски на кея, които се бяха разхлабили. Когато го попита за Тъкър, той поклати глава и я погледна със същото жално изражение, с което я изпращаше Ру, когато излизаше от къщи без него.
— От известно време не се е мяркал наоколо. Виждали ли сте Ейми?
— Тя довършва с оправянето на спалните.
— Ами ние, ъъъ… се опитваме да приключим днес по-бързо с работата, за да се приберем у дома.
„Където несъмнено ще си разкъсате дрехите и ще се метнете в леглото“, помисли си Моли.
— Добре сте го решили, сигурна съм, че няма да има проблем.
Момчето я погледна с такава благодарност, че тя едва се сдържа да не го почеше под брадичката.
Насочи се първо към ливадата, а сетне се отклони към задната част на лагера, откъдето се чуваха гневните удари на чук. Носеха се от бунгалото с претенциозното име „Рай“. Кевин бе клекнал на покрива и изкарваше яда си на дървените летви.
Младата жена пъхна палци в задните джобове на шортите си, чудейки се как да подхване разговора.
— Все още ли смяташ да ходиш до града?
— Може би по-късно — изръмжа той и спря да блъска с чука. — Тя замина ли си?
— Не.
Чукът се стовари върху нещастната летва.
— Не може да остане тук.
— Госпожа Шърман има резервация. Не бих могла да я изхвърля.
— По дяволите, Моли! — Бам! — Искам да… — Бам! — … се отървеш от нея! — Бам!
Грубиянското му поведение никак не й се понрави, но в сърцето й все още се спотайваше онова топло чувство към него, останало след вчерашния им разговор, и тя реши да бъде мила.
— Би ли слязъл долу за малко?
Бам!
— Защо?
— Защото вратът ме заболя да гледам нагоре, а бих искала да поговорим.
— Ами не гледай нагоре! — Бам! Бам! — Или не говори!
Моли седна на купчината летви. Целият й вид подсказваше, че няма намерение да ходи никъде. Той се опита да не й обръща внимание, но накрая не издържа, изруга ядно и остави чука.
Тя го наблюдаваше, докато слизаше по стълбата. Стройни, мускулести крака. Страхотен задник. Какво толкова привлекателно имаше в мъжките задници? Когато стъпи на земята, мъжът й метна свиреп поглед, но изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото враждебен.
— Е?
— Ще ми разкажеш ли за Лили?
Кевин присви невероятните си зелени очи.
— Не я харесвам.
— Това вече го разбрах. — Подозрението, което я глождеше, не й даваше мира. — Да не би да е забравяла да ти изпраща подаръци за Коледа, когато си бил малък?