Имаше късмет да си намери работа като сервитьорка. Една от по-възрастните й колежки, Беки, се смили над нея и й позволи да спи на дивана й. Беки беше самотна майка и към края на тежкия работен ден толкова бе капнала от умора, че нямаше сили да прояви повече търпение и грижовност към малкото си тригодишно дете. На Лили не й беше лесно да гледа как малкото момиченце се свива уплашено от гневните крясъци на майка си, а понякога и от плесниците, ала това й подейства доста отрезвяващо. Две седмици преди Кевин да се роди, тя се обади на Мейда и й каза за бебето. Сестра й и Джон Тъкър пристигнаха незабавно в Ел Ей.
Останаха с нея до раждането на Кевин и й казаха, че може да се върне с тях в Мичиган. Но тя не можеше да се върне, а по лицата им прочете, че те също не я искат.
В болницата Лили при всеки удобен случай вземаше бебето си на ръце и му шепнеше нежни думи на обич. Виждаше как сестра й грейваше от щастие всеки път щом го вдигнеше от креватчето, как лицето на Джон омекваше от радостен копнеж, докато се взираше в малкото човече. Това бе доказателство, че са напълно подходящи да отгледат детето й, и тя едновременно ги обичаше и мразеше заради това. Най-тежкият момент в живота й бе, докато ги гледаше как заминават с малкото й момченце. Две седмици по-късно срещна Крейг.
Лили знаеше, че бе постъпила правилно, давайки Кевин на сестра си, но при все това цената бе твърде висока. Трийсет и две години живя с огромна празнина в сърцето си, която нито кариерата й, нито бракът й успяха да запълнят. Дори и да бе имала други деца, мъката и страданието по първото й дете никога нямаше да намалеят. Ала сега искаше най-сетне да излекува тази незарастваща рана.
Когато бе на седемнайсет, единственият изход да осигури нормален и сигурен живот за сина си, беше да се откаже от него. Но вече отдавна бе надраснала онази изплашена тийнейджърка и беше време да разбере, веднъж и завинаги, дали би могла да присъства в живота му. Щеше да приеме смирено и с благодарност всичко, което бе готов да й даде. Картичка за Коледа веднъж в годината. Усмивка. Добра дума, нещо, което да й подскаже, че той вече не я мрази. Това, че не я искаше близо до себе си, бе станало болезнено ясно, защото я отблъскваше грубо всеки път щом се опиташе да установи контакт с него след смъртта на Мейда, а днес беше още по-очевидно. Но може би просто трябваше да се постарае повече.
Замисли се за Моли и потръпна от обзелия я студ. Лили не уважаваше жените, които преследваха известните мъже. Неведнъж бе наблюдавала подобни истории да се случват в Холивуд. Отегчени, богати и разглезени момичета, без работа и цел, се опитват да се реализират, като улавят на въдицата си прочути и успели мъже. Моли го бе хванала в мрежите си с бременността и роднинството си с Фийби Кейлбоу.
Лили стана от леглото. Не бе имала възможност да закриля и предпазва Кевин, докато растеше и възмъжаваше, но сега имаше възможност да навакса пропуснатото.
Уинд Лейк беше типично курортно градче със старомоден, но приятен център и малко позапуснати покрайнини. По главната улица, която се извиваше покрай езерото, се виждаха няколко ресторанта и магазинчета за сувенири, малък пристан за яхти, скъп бутик за дрехи за туристите и хотел „Уинд Лейк“.
Кевин паркира и Моли слезе от колата. Преди да потеглят от лагера, тя си взе душ, среса косата си, гримира леко очите си и си сложи дискретно червило. След като имаше само маратонки, и дума не можеше да става да облече лятната рокля без ръкави, затова бе нахлузила светлосиви шорти с шнур на кръста и късо черно горнище. Утешаваше се с мисълта, че е отслабнала достатъчно, за да изглежда добре в плитки шорти, откриващи пъпа й.
Когато Тъкър заобиколи колата отпред, очите му се плъзнаха по нея, сетне я огледа по-внимателно. Макар и нежелани, по тялото й се разляха приятни тръпки и младата жена се запита дали му харесва гледката, или просто прави сравнение, при това не в нейна полза, с безбройните си почитателки чужденки.
И какво от това? Тя харесваше тялото и лицето си. Кевин може и да не ги забелязваше, но Моли бе доволна от това, което Бог й бе дал. Освен това хич не й пукаше какво си мисли той.