— Повече от три милиона ли бяха?
— Ще ти кажа, след като приключа с пазаруването. — Усмихна се на една възрастна двойка.
— Ако ме излъжеш, ще върна всичките ти покупки.
— Дали някъде няма огледало, за да се полюбуваш на отражението си?
— Никога не бях срещал жена, която толкова да си припада по страхотния ми външен вид.
— Всички жени си припадат по страхотния ти външен вид. Само се преструват, че са впечатлени от личността ти.
— Божичко, някой наистина трябва хубаво да те натупа.
— Обаче ти си мъж, който не си пада по пердаха.
— А ти си истинска проклета глезла!
Тя му се усмихна и се запъти към бутика. Петнайсет минути по-късно излезе с два чифта сандали. Чак след като отново намести очилата на носа си, Моли забеляза, че Кевин също носи пазарска торба.
— Какво си купил? — поинтересува се младата жена.
— Имаш нужда от бански.
— Купил си ми бански?
— Да, прецених размера на око.
— И какъв модел е банският?
— Боже, ако някой ми купи подарък, ще бъда доволен и щастлив. Няма да се надувам и да се зверя подозрително, все едно са ми взели нещо.
— Ако е прашки, най-добре го върни.
— Хайде сега! Бих ли те обидил по този начин?
Двамата поеха надолу по улицата.
— Май прашките са единственият модел бански, който познаваш. Сигурна съм, че твоите мацки не носят друго.
— Ако си мислиш, че можеш да ме забаламосаш, няма да стане.
Минаха покрай сладкарница с името „Поръчай фъдж“. До нея имаше съвсем малък парк — само с няколко храста хортензии и две пейки.
— Време е, Дафни. Ето едно удобно местенце. — Кевин посочи една от пейките и след като тя седна, се настани до нея. Ръката му бръсна рамото й, когато я преметна през облегалката. — Разкажи ми всичко за парите. Трябвало ли е да чакаш да станеш на двайсет и една, за да ги докопаш?
— Да, но още учех в университета и Фийби не ми позволи да взема и цент. Заяви, че ако искам достъп до парите, преди да съм завършила, ще се наложи да я съдя.
— Умна мадама.
— Двамата с Дан ме държаха много изкъсо, затова, след като се дипломирах и тя най-после ми даде достъп до наследството, аз направих всичко, което би могъл да очакваш. Купих си кола, преместих се в луксозен апартамент, накупих си купища маркови дрехи — наистина онези дрехи много ми липсват. Но след известно време лъскавият живот на богата наследница изгуби чара си.
— Защо просто не се хвана на работа?
— Направих го, но парите ми тежаха като камък на шията. Не бях спечелила нито цент от тях. Може би ако ги бях наследила от друг, а не от Бърт Съмървил, нямаше да ми е толкова трудно да ги приема. Обаче имах чувството, че той отново вре муцуна в живота ми, и това никак не ми се нравеше. Накрая реших да основа фондация и да прехвърля всички пари на нея. Ако кажеш на някого, кълна се, че ще те накарам да съжаляваш.
— Дала си всички пари?
— До последния цент.
— Колко?
Тя се заигра с шнура на шортите си.
— Не искам да ти кажа. И без това вече ме мислиш за смахната.
— Никак няма да ми е трудно да върна сандалите.
— Е, добре — петнайсет милиона!
За миг Кевин онемя и само я зяпаше сащисано.
— Дарила си петнайсет милиона долара?
Моли кимна.
Кевин отметна глава и се засмя.
— Ти си луда!
Тя си припомни салтото, което бе направила при скока от скалите.
— Може би. Но нито за миг не съм съжалявала. — Макар че сега нямаше да има нищо против да си получи известна част обратно, за да може да продължи да си плаща ипотеката.
— Наистина ли не съжаляваш?
— Не. Само ми е мъчно, задето вече не мога да си пазарувам готини дрехи, но вече ти го казах. И между другото, благодаря за сандалите. Страхотни са!
— Няма защо. Всъщност твоята история толкова много ми хареса, че следващия път, когато дойдем в града, ще ти купя и някой нов тоалет.
— Да не се отметнеш?
— Боже, сърцето ми се къса, като гледам как една жена се бори с все сили, за да отстоява едновременно и интересите, и достойнството си.
Тя се засмя.
— Здравей, Кевин!
Моли долови съвсем отчетлив немски акцент и вдигна глава. Видя елегантна блондинка да се носи забързано към тях с малка бяла кутийка в ръка. Жената носеше престилка на сини и бели ивици върху черните си панталони и горнището с остро деколте. Беше много хубава. Гъста коса, кафяви очи, дискретен грим. Навярно беше няколко години по-голяма от нея самата, на възрастта на Кевин.