— Хей, Кристина!
Тъкър се разтопи и според Моли я награди с ненужно секси усмивка, докато се изправяше, за да я поздрави.
Тя му подаде малката бяла картонена кутийка и Моли зърна от едната страна син печат, върху който бе гравиран надписът: „Поръчай фъдж“.
— Стори ми се, че снощи нашият фъдж много ти хареса, ja31? Това е малък подарък за добре дошъл в Уинд Лейк. Вътре има рекламна мостра на фъдж.
— Много ти благодаря. — Той изглеждаше толкова доволен, че Моли едва се сдържа да не му напомни, че това е само сладкиш, а не пръстен на Суперкупата! — Кристина, това е Моли. Кристина е собственичка на онази сладкарница там. Запознахме се вчера, когато дойдох в града, за да хапна един хамбургер.
Жената беше много по-слаба, отколкото би трябвало да е собственичката на сладкарница. Моли реши, че това направо си е престъпление срещу природата.
— Приятно ми е да се запознаем, Моли.
— На мен също. — Би могла да подмине любопитното й изражение, но не беше чак толкова великодушна. — Аз съм съпругата на Кевин.
— О! — Разочарованието й бе толкова явно, колкото и номерът с кутийката с фъдж.
— Ние сме разделени — уточни Кевин. — Моли пише детски книжки.
— Ach so? О, нима? Винаги съм искала да напиша детска книжка. Може би ще отделиш време да ми дадеш някои идеи?
Моли се усмихна любезно, но не каза нищо. Искаше й се поне веднъж да срещне някой, който не искаше да напише детска книжка. Хората предполагаха, че е много лесно да се пише за деца, тъй като историите са кратки. Нямаха представа колко усилия струва написването на успешна книга, едновременно поучителна и интересна за децата. Невинаги книгите, които възрастните смятаха за забавни, се харесваха на децата.
— Съжалявам, че ще продадеш лагера, Кевин. Ще ни липсваш. — В този миг Кристина зърна една жена да се запътва към сладкарницата и това пресече прехласнатите й излияния към куотърбека. — Трябва да вървя. Отбий се следващия път, когато дойдеш в града, ще те почерпя с моите бонбони с вишнев пълнеж.
— Не можеш да продадеш лагера! — възкликна Моли в мига, в който жената се отдалечи.
— От самото начало ти казах, че тъкмо това смятам да направя.
Вярно беше, но тогава нямаше значение. Сега младата жена не можеше да понесе мисълта, че той с лека ръка ще се откаже от лагера. Мястото беше част от него, от семейството му и по някакъв странен начин, който не можеше да си обясни, бе започнал да се превръща в неразделна част и от нея.
Той разбра погрешно мълчанието й и реши да я успокои.
— Не се притеснявай. Няма да е нужно да оставаме тук толкова дълго. Веднага щом наема управител, ще си тръгнем.
Докато пътуваха обратно към лагера, Моли се опита да подреди мислите си. Истинските корени на Кевин бяха тук. Той бе изгубил родителите си, нямаше братя и сестри и явно не смяташе да допусне Лили в живота си. Къщата, в която бе отраснал, принадлежеше на църквата. Нищо не го свързваше с миналото, освен лагера. Не биваше да се отказва от детските спомени.
В далечината се показа моравата пред станцията и обърканите мисли отстъпиха място на усещането за покой. Шарлот Лонг метеше предната веранда, възрастен мъж караше колело с три колела, а една двойка си бъбреше, седнала на пейката. Моли се наслаждаваше на гледката на спретнатите бунгала, които приличаха на приказни къщички, и сенчестите дървета.
Нищо чудно, че всичко наоколо й се струваше познато от мига, в който го зърна. Сякаш бе пристъпила в страниците на книгите си и се бе озовала в Гората на славея.
За да избегне срещата с непознати, Лили пое по тясната пътека зад ливадата, водеща към гората, вместо да се насочи към езерото. Беше се преоблякла в панталони и кафяво горнище с квадратно деколте, но пак й бе горещо. Искаше й се да е по-слаба, за да си сложи шорти. Като онези малки бели секси панталонки, неотменна част от гардероба й в сериала „Лейс Инкорпорейтид“, които едва покриваха задните й части.
Озова се на широка поляна. Високата трева галеше краката й, усещаше приятното дразнене на песъчинките в сандалите си и част от напрежението, измъчващо я през целия ден, започна да изчезва. Чу ромоленето на водата в потока и се обърна, за да погледне. Зърна нещо толкова неуместно, че примигна от изумление.
Хромиран стол с червена пластмасова седалка.