Актрисата не можеше да проумее какво прави по средата на поляната. Когато се запъти към него, видя рекичка, покрай чиито брегове растяха папрат и тръстика, полюшващи се сред обраслите с мъх камъни. Столът бе поставен върху голям гладък камък, покрит с лишеи. Червената пластмасова седалка блестеше на слънчевите лъчи и по хромираните му крачета не се забелязваха следи от ръжда, значи бе поставен там съвсем наскоро. Но защо? При това едва се крепеше и се заклати, когато тя го докосна леко.
— Не го пипайте!
Лили се извърна и видя огромен мъж, приклекнал под слънчевите лъчи в края на поляната.
Ръката й се стрелна уплашено към гърлото.
Зад нея столът цопна с плясък във водата.
— По дяволите! — Мъжът скочи на крака.
Беше наистина много едър, с рамене, широки като магистрала в Ел Ей с дванайсет платна, с грубо изсечено лице, типично за злодея в някой стар каубойски филм за Дивия запад. Изражението му излъчваше недвусмисленото послание: Имам начини да накарам женички като теб да си развържат езика. За окончателното завършване на образа липсваше единствено наболата брада по квадратната му челюст.
Косата му беше кошмар — или може би сбъдната мечта? — за всеки уважаващ себе си холивудски стилист. Гъста и сивееща по слепоочията, тя се спускаше до яката, а краищата й сякаш бяха подрязани с ножа, несъмнено втъкнат в ботуша му. Само дето не бе обул ботуши, а протрити маратонки, от които се подаваха чорапи, насъбрани около глезените. А очите му — загадъчно тъмни и опасни върху силно загорялото, невероятно привлекателно лице.
Всеки холивудски продуцент щеше да си изпотроши краката, за да го наеме за продукцията си.
Всички тези мисли препускаха налудничаво из главата на Лили, вместо там да цари една-единствена: Бягай!
Той пристъпи към нея. Под шортите в цвят каки се виждаха загорелите му мускулести крака. Носеше избеляла синя джинсова риза, а навитите до лактите ръкави разкриваха силни ръце, обрасли с тъмни косми.
— Знаете ли колко време изгубих, за да наглася стола точно там?
Тя отстъпи предпазливо.
— Явно разполагате с доста свободно време.
— Да не би да ви е забавно?
— О, не. — Лили продължи да отстъпва. — Не ми е забавно.
Определено не е.
— Харесва ли ви да проваляте целодневната ми работа?
— Работа?
Веждите му се смръщиха заплашително.
— А вие какво работите?
— Работя ли?
— Останете на мястото си, дяволите да ви вземат, и престанете да треперите от страх!
— Не треперя от страх!
— За бога, няма да ви сторя нищо лошо! — Изръмжа нещо под нос, върна се в края на поляната и вдигна нещо от земята. Лили се възползва от моментното му разсейване, за да пристъпи към пътеката.
— Казах ви да не мърдате!
Държеше нещо като тетрадка и вече не изглеждаше заплашителен, а само невероятно груб и невъзпитан. Лили го изгледа с цялото високомерие на холивудска кралица.
— Струва ми се, че някой е забравил добрите си маниери.
— Излишна загуба на енергия. Дойдох тук, за да потърся уединение. Толкова много ли искам?
— Ни най-малко. Веднага си тръгвам.
— Идете там! — Мъжът посочи гневно с пръст към потока.
— Моля?
— Седнете там.
Лили вече не беше изплашена, а само раздразнена.
— Не мисля, че е уместно.
— Съсипахте работата ми за целия следобед. За компенсация може да ми позирате малко.
Чак сега тя осъзна, че той държеше скицник, а не тетрадка. Беше художник.
— А не е ли по-добре да си тръгна веднага?
— Казах ви да седнете!
— Някой споменавал ли ви е, че сте голям грубиян?
— Струваше ми доста усилия, за да го постигна. Седнете на камъка с лице към слънцето.
— Благодаря, но не се излагам на пряка слънчева светлина. Вредно е за кожата.
— Как ми се иска само веднъж да срещна красива жена, която да не е суетна.
— Оценявам комплимента — процеди Лили сухо, — но бях в категорията на красавиците, когато бях с десетина години по-млада и петнайсетина килограма по-слаба.
— Не се превземайте. — Грубиянът измъкна молив от джоба на ризата си и започна да скицира, без повече да си дава труд да спори с нея, нито да седне на сгъваемото столче, което тя зърна недалече. — Наклонете брадичка. Господи, наистина сте красива!
Промърмори комплимента толкова безстрастно, че изобщо не прозвуча ласкателно. Позалязлата звезда едва се сдържа да не му се тросне, че би трябвало да я види в разцвета на славата й.