— Прав сте, че съм суетна — поде тя, само за да го подразни. — И тъкмо заради това не смятам повече да се пека на това слънце.
Моливът продължи да лети по скицата.
— Не обичам моделите ми да говорят, докато работя.
— Аз не съм ваш модел.
Тъкмо когато се канеше да се обърне и да си тръгне, той пъхна молива в джоба на ризата си.
— И как очаквате да се съсредоточа, когато постоянно мърдате?
— Нека ви е ясно: не ме е грижа дали сте съсредоточен, или не.
Веждите му отново се смръщиха и Лили имаше чувството, че се пита дали да не използва сила, за да я накара да остане. Накрая той затвори със замах скицника.
— В такъв случай ще се видим утре сутринта. Да кажем, в седем. Тогава слънцето няма да е толкова силно и вредно за кожата ви.
Внезапно й стана забавно и раздразнението й се стопи.
— А защо да не е в шест и половина?
Мъжът присви очи.
— Поднасяте ме, нали?
— Проницателен грубиян — неустоима комбинация.
— Ще ви платя.
— Едва ли съм ви по джоба.
— Е, за това може да се поспори.
Тя се усмихна и се извърна към пътеката.
— Знаете ли кой съм аз? — подвикна нахалникът след нея.
Лили се обърна. Изражението му беше повече от заплашително.
— А трябва ли да зная?
— Аз съм Лиам Дженър, по дяволите!
Тя пое дълбоко дъх. Лиам Дженър. Джеръм Дейвид Селинджър сред американските художници. Мили боже… Какво правеше той тук?
По изражението й мъжът разбра, че тя много добре знаеше кой е. Смръщената му гримаса изчезна и самодоволно се ухили.
— В такъв случай се разбрахме за седем.
— Аз… — Лиам Дженър! — Ще си помисля.
— Направете го.
Какъв неприятен тип! Беше направил услуга на света, като живееше в усамотение. Но при все това…
Лиам Дженър, един от най-известните художници в Америка, искаше да му позира. Ах, защо не беше някогашната двайсетгодишна красавица!
13
„Дафни остави чука и отскочи назад, за да се полюбува на табелата, която бе заковала на входната врата. Надписът върху нея гласеше: «ВХОД ЗА ЯЗОВЦИ ЗАБРАНЕН!». Сама го бе нарисувала тази сутрин.“
— Вземи малката стълба и провери горната лавица, Ейми! — извика Кевин от килера. — А аз ще разчистя тези кутии.
Щом се върнаха от града, той възложи на момичето да направи списък на хранителните запаси. През първите десет минути тя стрелкаше любопитни погледи между килера, където шефът й работеше, и кухненския плот, където неговата съпруга подреждаше сандвичите и сладкишите за следобедния чай. Накрая явно не издържа и изтърси:
— Колко интересно, нали, че вие с Моли сте се оженили почти по същото време, по което и ние с Трой.
Моли постави първото парче от плодовия кейк върху старинния поднос и се заслуша в отговора на Кевин.
— Моли каза, че ще й трябва още кафява захар — той смени темата, подхваната от Ейми. — Там горе има ли?
— Виждам два пакета. Четох една книга за брака…
— Какво друго?
— Кутии със стафиди и няколко пакетчета бакпулвер. Както и да е, в тази книга пише, че някои двойки, които отскоро са семейство, изпитват трудности да свикнат един с друг и изобщо с новия си начин на живот — не се отказваше новоизпечената брачна консултантка. — Защото това е една огромна промяна.
— Има ли овесено брашно? Тя каза, че ще й трябва.
— Има една кутия, но не е от големите. Но ако имаш проблем с привикването или нещо друго, можеш да поговориш с Трой.
Последва продължително мълчание, което накара Моли да се усмихне.
— Може би не е зле да провериш какво е останало във фризера — посъветва накрая Кевин младоженката, явно вряла и кипяла в брачните дела.
Момичето се появи от килера и удостои Моли с един съчувствен поглед. Нещо в състраданието на тийнейджърката, в добавка с огърлицата от смучки по шията, действаше на нервите на Моли.
Без Кевин следобедният чай не беше толкова забавен. Госпожа Чет — всъщност Гуен — дори не се опита да скрие разочарованието си, когато младата жена обяви, че съпругът й има друга работа. Може би настроението й щеше да се подобри, ако знаеше, че Лили Шърман е отседнала в лагера, но актрисата не се появи и Моли реши да не оповестява присъствието й.