Тъкмо вадеше дълбоките купи за разбиване, за да са готови за утрешната закуска, когато през задната врата влезе Кевин, понесъл покупките от бакалията. Избягна Ру, който се опитваше да сръфа глезените му, и остави торбите върху плота.
— Защо се занимаваш с това? Къде е Ейми?
— Престани, Ру. Току-що я пуснах да си върви. Вече започна да хленчи за своя Трой — цял ден са разделени.
Едва го бе изрекла и видя как момичето се носи през ливадата към съпруга си, който сигурно я бе подушил във въздуха, защото изведнъж изникна като с магическа пръчка.
— Ето че пак се започва — въздъхна Кевин.
Срещата им беше по-страстна от тв реклама на екзотичен парфюм. Моли гледаше как Трой впи устни в гръдта на жена си, подаваща се от деколтето на блузката. Тя отметна глава и изви шия.
Още една смучка.
Моли натисна ядно капака на пластмасовата кутия за продукти.
— Ако той не престане, накрая на Ейми ще се наложи да й преливат кръв.
— Изглежда, тя няма нищо против. На някои жени им харесва, когато мъжете оставят по телата им доказателство за страстта си.
Нещо в начина, по който я погледна, накара гърдите й да настръхнат. Моли се подразни от реакцията си.
— А някои жени виждат в това жалък опит на неуверен мъж да демонстрира господството си над жената.
— Да, има го и това — промърмори той и я удостои с една от ленивите си усмивки на път към задната врата. Отиваше да донесе останалите продукти.
Докато ги вадеше от торбите, Кевин попита Моли дали иска да отидат да вечерят в града, но тя отказа. Този неотразим футболист представляваше твърде голямо изкушение за нея, за да се подлага постоянно на него. Запъти се към бунгалото, доволна от проявената твърдост.
„Слънцето се бе изтърколило на небето и приличаше на голяма лимонова курабийка. Дафни изведнъж огладня.
Зелен боб! — помисли си тя. — С вкусна заливка от листа на глухарчета. И чийзкейк с ягоди за десерт.“
Днес за втори път в главата й изскачаха персонажите от книгите й. Може би най-сетне бе готова да се захване отново с работа — дори да не пише, може поне да нахвърли рисунките, които искаше Хелън, и така да получи остатъка от аванса си.
Моли влезе в бунгалото и откри, че хладилникът е зареден, а шкафовете са препълнени с продукти. Трябваше да отдаде дължимото на Кевин. С всички сили се стараеше да се грижи добре за нея. Никак не бе доволна, че започваше да го харесва твърде много, и се опита да пробуди у себе известна неприязън към този всепризнат хубавец, напомняйки си, че е повърхностен, егоистичен, надценен и прехвален женкар, който се фука със скъпарското си ферари, отвлича невинни жени и мрази сладките игриви пудели. Само дето пред нея не се бе изявил като женкар. Ни най-малко.
Защото не я намираше за привлекателна.
Моли се хвана за главата и нададе приглушен вик, възмутена от жалкото си същество. После си приготви обилна вечеря и я изяде до последната троха.
Вечерта седна на верандата и се втренчи в скицника, който бе намерила в едно от чекмеджетата. Нищо нямаше да стане, ако Дафни и Мелиса не са в такава задушевна близост, нали? В крайна сметка това беше само една детска книжка. Едва ли правата и свободата на американските граждани зависеха от това, колко близо са една до друга Дафни и Мелиса.
Моливът започна да се движи по листа, отначало бавно и нерешително, сетне по-бързо и уверено. Но скицата изобщо не приличаше на първоначалната й идея. Вместо това, без да се усети, тя рисуваше гмурналия се във водата Бени — мократа козина бе полепнала по муцуната и водните капки се стичаха в очите му, а устата му бе зейнала, докато гледаше слисано Дафни, която летеше от върха на скалата. Ушите й се вееха зад нея, обшитата с мъниста яка на джинсовото яке се бе разтворила, а чифт изключително стилни сандали „Маноло Бланик“ се свличаха от лапичките й.
Моли се намръщи, когато си спомни за всички статии за тийнейджъри, останали парализирани завинаги при подобни скокове в непознати води. Какво послание щеше да отправи тази рисунка на малките читатели?
Откъсна листа от скицника и го смачка. Това беше проблем, за който всички онези ентусиасти, желаещи да пишат детски книжки, дори не се замисляха.
Творческото й вдъхновение отново секна. Вместо да мисли за Дафни и Бени, тя установи, че пак се терзае за Кевин и лагера. Това място беше неговото наследство и той никога не биваше да го продава. Беше й казал, че когато е бил дете, се е отегчавал тук, но сега нямаше време да скучае. Може би просто му е липсвал другар в игрите. Мислите й се отплеснаха и тя започна да си фантазира в какви игри би искал да участва Кевин…