Реши да се поразходи до моравата пред голямата къща. Може би ще нахвърли няколко скици на бунгалата, просто за забавление. Пътьом, Ру припна, за да поздрави Шарлот Лонг, и я впечатли с интерпретацията си на мъртво куче. По-малко от половината бунгала бяха заети и изглежда, че повечето от обитателите им бяха излезли на вечерна разходка. Дългите тъмни сенки чертаеха причудливи плетеници върху хладната трева. Тук, в Гората на славея, животът течеше по-бавно, отколкото в забързания свят…
Беседката привлече вниманието на Моли.
„Ще устроя чаен купон! — възкликна Дафни. — Ще поканя приятелите си, ще се накиприм в страхотни шапки, ще похапваме замразен шоколадов крем и ще възклицаваме: «Ma chere, не е ли страхотен ден?».“
Тя се настани с кръстосани крака върху плажната кърпа, която бе взела със себе си, и започна да скицира. Няколко двойки, минаващи наблизо, се спряха да погледат, ала те принадлежаха към вече изчезващия вид на хората с добро възпитание и не прекъснаха работата й с досадни въпроси. Докато рисуваше, Моли се замисли за годините, които бе прекарала по летни лагери. Една смътна идея се зароди в мозъка й, не беше свързана с чаения купон, а с…
Затвори рисувателното блокче. Какъв смисъл има да мисли за бъдещето? „Бърдкейдж“ държеше авторските права за още две книги от поредицата за Дафни, ала те нямаше да приемат нито една, ако не внесе исканите от тях поправки за „Дафни се претъркулва“.
Когато приближи към бунгалото, видя, че всички лампи светят. Преди да тръгне, ги бе угасила, но не се притесни особено.
Ру тутакси се разлая и хукна към банята. Вратата не беше затворена и кучето я бутна с глава.
— Кротко, пухчо! — Моли отвори широко вратата и видя Кевин, в цялото си голо великолепие, излегнал се в старомодната вана, подпрял кръстосаните си крака върху ръба, с книга в ръка и къса пура, стърчаща от ъгъла на устата му.
— Какво правиш във ваната ми? — слиса се тя.
Въпреки че водата стигаше догоре, никаква сапунена пяна не скриваше прелестите му, затова младата жена не се осмели да приближи.
Той извади пурата от устата си. Не се виждаше дим и младата жена осъзна, че не е истинска, а шоколадова пръчка или карамелена близалка.
Неканеният гост дори имаше нахалството да изсумти раздразнено.
— Какво мислиш, че правя? И не можеш ли да почукаш, преди да нахълташ?
— Ру нахълта, не аз! — възмути се Моли. Доволно от добре свършената работа, кучето се оттегли от полесражението и се запъти към паничката си с вода. — Защо не ползваш собствената си вана?
— Не обичам да деля банята с непознати.
Тя реши да не изтъква очевидното — че в момента споделя тази с нея. Забеляза, че мускулестите му гърди изглеждат добре не само сухи, но и мокри. Дори мокри бяха още по-привлекателни. Нещо в начина, по който я гледаше, я накара да се почувства неспокойна.
— Откъде се сдоби с този бонбон?
— В града. Купих само един.
— Много щедро.
— Трябваше само да ме помолиш и щях да ти донеса.
— И откъде да зная, че ще купуваш бонбони? Освен това съм готова да се обзаложа, че си скрил някъде и онази кутийка с фъдж, която красивата fraulein32 ти подари.
— Затвори вратата, като излизаш. Освен ако не предпочиташ да се съблечеш и да дойдеш да ми правиш компания?
— Благодаря за поканата, но ми се струва, че ваната е малка за двама.
— Малка? Не мисля така, скъпа.
— О, я порасни най-после!
Моли се врътна и затръшна вратата зад себе си. Самодоволното му кискане я последва. Слидерин! Насочи се към малката спалня. Както бе предположила, куфарът му беше там. Въздъхна и притисна пръсти към слепоочията си. Старото главоболие се завръщаше.
„Дафни остави електрическата си китара и отвори вратата. На прага стоеше Бени.
— Може ли да ползвам ваната ти, Дафни?
— И защо ще го правиш?
Той изглеждаше уплашен.
— Просто така.“
Моли си наля чаша от бутилката „Совиньон блан“, която намери да се изстудява в хладилника, и я отнесе на верандата. Късото черно горнище не бе достатъчно топло за вечерния хлад, но не й се влизаше вътре, за да си вземе пуловер.
Когато Кевин се появи, тя се полюшваше на дивана люлка. Натрапникът носеше чифт дебели сиви чорапи, комбинирани с копринен халат на тъмнокафяви и черни вертикални ивици. От тези, които една жена би купила за любовника си. Моли мигом намрази коприненото одеяние.