— Хайде да си устроим чаен купон в беседката, преди да си тръгнем — предложи тя. — Ще поканим всички обитатели на бунгалата.
— И защо ще го правим?
— За забавление.
— Много вълнуваща идея. — Той се отпусна на стола до нея и протегна крака. Косъмчетата на прасците му бяха още мокри. Ухаше на сапун „Сейфгард“ и нещо скъпо — на брониран автомобил, пълен с хиляди разбити женски сърца.
— Предпочитам да не оставаш тук, Кевин.
— Аз пък предпочитам да остана. — Отпи от чашата вино, която бе донесъл.
„— Може ли да спя в твоята къща, Дафни?
— Предполагам, че да. Но защо искаш да спиш при мен?
— Защото в моята има призрак.“
— Не можеш вечно да се криеш от Лили — изтъкна Моли.
— Не се крия. Просто изчаквам подходящия момент.
— Не съм запозната добре с условията за анулиране на брака, но ми се струва, че присъствието ти тук може да провали процедурата.
— Нашата е провалена от самото начало — рече той. — Според това, което ми обясни моят адвокат, условията за искане на анулиране на брака са лошо отношение или неизпълнение на съпружеските задължения. Можеш да посочиш като причина последното. Аз със сигурност няма да възразя.
— Но това, че живеем заедно, поставя въпросната причина под съмнение.
— Голяма работа! В такъв случай ще получим развод. Може да отнеме малко повече време, но резултатът ще е същият.
Тя стана от люлката.
— Въпреки това не искам да оставаш тук.
— Бунгалото е мое.
— Аз пък съм наемател и също имам права.
— Защо ми се струва, че близостта ми те изнервя? — Тихият му чувствен глас сякаш я обгърна като с меко одеяло.
— Да бе, как не — прозина се престорено младата жена.
Развеселен, той кимна към чашата й с вино.
— Виждам, че пиеш. Не се ли боиш, че отново ще ми се нахвърлиш, докато спя?
— Олеле! Рецидив. Как не се сетих!
— Или може би те е страх, че аз ще те нападна.
Прималя й, но тя реши да го дава госпожа Невъзмутимост, отиде до масата и изтръска няколко трохи хляб от салфетката, която бе оставила там.
— И защо да ме е страх? Аз не те привличам.
Той забави отговора си достатъчно дълго, за да я изнерви.
— А ти откъде знаеш кой ме привлича и кой не?
Сърцето й прескочи няколко удара.
— О, господи! А аз си мислех, че безупречният ми английски неминуемо ще те отблъсне.
— Голяма умница се извъди.
— Извини ме, но аз харесвам по-дълбокомислени мъже.
— Да не би да искаш да кажеш, че съм плиткоумен?
— Като локва на тротоара. Но си богат и красив, така че всичко е наред.
— Не съм плиткоумен!
— Хайде да броим: най-важното в живота на Кевин Тъкър е…
— Футболът е моята работа. Това едва ли ме прави плиткоумен.
— Второто, третото и четвъртото най-важно нещо в живота на Кевин Тъкър са футболът, футболът и — я, каква изненада — футболът.
— Аз съм най-добрият в работата си и нямам намерение да се извинявам за това.
— Петото най-важно нещо в живота на Кевин Тъкър е… О, почакай, това са жените, нали?
— При това тези, чиито уста не мелят непрекъснато, а ти не си от тях!
Моли тъкмо се канеше да му отвърне подобаващо, когато изведнъж получи прозрение.
— Най-сетне проумях! Всички онези чужденки… — Кевин настръхна. — Ти всъщност не искаш истински да си общуваш с някого. Една пълноценна връзка би могла да те отвлече от основната ти страст.
— Нямаш представа какви ги плещиш. Колко пъти трябва да ти кажа, че съм излизал с много американки.
— Обзалагам се, че са от една и съща порода. Красиви, не особено умни и веднага щом започнат да предявяват някакви претенции, ти им биеш шута.
— Добрите стари времена.
— Това беше обида, в случай че не си забелязал.
— И аз ти я върнах, в случай че ти не си забелязала.
Моли се усмихна.
— Сигурна съм, че не би желал да останеш под един и същ покрив с толкова строга и взискателна особа като мен.
— Няма да се отървеш толкова лесно от мен. Всъщност съвместният ни живот би могъл да има известни предимства. Той се надигна от стола си и я прониза с поглед, който извика у нея представата за потни тела и омачкани чаршафи. После бръкна в джоба на халата си и развали магията, която навярно бе плод единствено на въображението й.