Лили тутакси се окопити. Мъжът, който бе дошъл да я търси, се бе втренчил по посока на трапезарията, и Моли се увери, че наистина е същият, който бе излязъл от гората през първия ден от престоя й тук. Откъде го познаваше Лили?
— Вече е осем и половина — изръмжа непознатият. — Трябваше да се срещнем в седем.
— Опитах се да стана, но сънят надделя.
Той я изгледа като раздразнен лъв.
— Да вървим. Губя светлината.
— Сигурна съм, че ако потърсите достатъчно упорито, ще успеете да я намерите. А междувременно аз смятам да закуся.
Мъжът смръщи вежди.
Лили се извърна към младата жена с ледено изражение.
— Ще е възможно ли да се нахраня в кухнята, а не в трапезарията?
Моли си каза, че не бива да обръща внимание на враждебността на актрисата, но някакъв вътрешен глас й нашепна да й даде да се разбере. Тази игра се играеше от двама.
— Разбира се. Може би и двамата ще предпочетете да хапнете там. Направила съм палачинки с боровинки.
Лили се нацупи.
— Имате ли кафе? — тросна се непознатият.
Моли винаги бе харесвала хора, на които не им пукаше за мнението на околните — навярно защото тя твърде дълго се бе старала да извоюва одобрението на баща си. Възмутителното и ексцентрично поведение на този мъж я очароваше. Освен това не й убягна колко бе секси за възрастта си.
— Колкото пожелаете.
— Е, в такъв случай приемам предложението.
Моли се почувства малко виновна и отново насочи вниманието си към Лили.
— Можете да използвате кухнята всеки път когато пожелаете. Сигурна съм, че бихте желали да избегнете досадните си фенове рано сутринта.
— За какви фенове става дума? — сърдито попита мъжът.
— Аз съм доста известна — осведоми го Лили.
— О. — Явно известността й не му направи впечатление. — Ако искате да закусите, не е зле да побързате.
— Този невероятно самовлюбен мъж е Лиам Дженър — обърна се Лили към младата жена явно с единствената цел да го подразни. Моли бе сигурна в това. — Господин Дженър, запознайте се с Моли. Тя е… съпруга на моя племенник.
За втори път през последните два дни Моли се слиса. Боже, още една знаменитост!
— Господин Дженър? — промълви благоговейно тя и преглътна с усилие. — Нямам думи да изразя удоволствието да се запозная с вас. От години се възхищавам на творбите ви. Не мога да повярвам, че сте тук! Просто… Косата ви е по-дълга, отколкото на снимката, която винаги публикуват. Зная, че е правена преди години, но… извинете. Дрънкам глупости. Но вашето творчество означава много за мен.
Той изпепели Лили с поглед.
— Ако исках да знае името ми, щях сам да й го съобщя.
— Големи сме късметлии — заяви Лили на домакинята. — Мисля, че най-после имаме победител в нашия конкурс „Господин Чаровник“.
Моли още не се бе съвзела напълно.
— Всичко е наред. Разбирам. Сигурна съм, че много хора ви досаждат, но…
— Може би ще прескочите хвалебствията и най-после ще ни заведете при онези палачинки.
Тя пое дълбоко въздух.
— Оттук, моля. Сър.
— Може би не е зле да приготвите за госта си пирог с рачешки щипки — подхвърли Лили саркастично. — В тон с характера му.
— Чух ви — промърмори художникът.
В кухнята Моли най-после успя да си възвърне самообладанието и настани Лили и Лиам Дженър на кръглата маса, разположена в еркерната част на помещението. После се втурна да спасява бърканите яйца, които бе зарязала, и ги изсипа със замах в чиниите.
Кевин влезе през вратата, хвърли поглед към актрисата и художника, но не попита нищо.
— Онези яйца най-после готови ли са?
Моли му подаде чиниите.
— Препържиха се. Ако госпожа Пиърсън се оплаче, пусни в ход чара си. Ще донесеш ли кафе? Имаме гости. Това е Лиам Дженър.
Кевин кимна към художника.
— Чух в града, че имате къща край езерото.
— А вие сте Кевин Тъкър. — За пръв път Лиам се усмихна и Моли се удиви колко бързо се смекчиха грубите му черти. Наистина този мъж беше много секси. Лили също го забеляза, макар че не изглеждаше толкова впечатлена като снаха си.
Дженър стана и протегна ръка.
— Трябваше веднага да ви позная. От години съм заклет привърженик на „Старс“.
Докато двамата мъже се здрависваха, Моли с изумление видя как избухливият художник се превърна в смирен футболен запалянко.