— Имахте много добър сезон.
— Можеше да бъде и по-добре.
— Е, предполагам, че не може винаги да печелите.
Разговорът се завъртя около отбора, а Моли се взираше удивено в двамата мъже и жената. Каква странна компания се бе събрала в това изолирано място. Футболист, художник и кинозвезда.
Тук, на „Острова на Гилиган“34.
Тя се усмихна, взе чиниите от Кевин, който бе погълнат от разговора, тръсна ги върху един поднос и ги отнесе в трапезарията. За щастие, нямаше оплаквания от яйцата. Напълни две чаши от кафеварката, добави сметана и захар, и ги отнесе в кухнята.
Кевин се бе облегнал на вратата на килера и говореше с Дженър, без да обръща никакво внимание на Лили.
— … Чух в града, че много хора посещават Уинд Лейк с надеждата да ви зърнат. Очевидно оказвате благотворно влияние върху местния туризъм.
— Не е по мое желание. — Художникът взе чашата с кафето от Моли, остави я пред себе си и се облегна назад.
„Той изглежда в пълна хармония със себе си“, помисли си младата жена. Едър и грубоват, с донякъде мечешко телосложение — човек на изкуството, скрит под външността на сприхав и недодялан ловец или рибар.
— Щом се разчу, че съм си построил къща тук, започнаха да идват всякакви идиоти.
Лили пое лъжичката, която Моли й подаде, и започна да разбърква кафето си.
— Явно нямате високо мнение за почитателите си, господин Дженър.
— Те са впечатлени от славата, а не от работите ми. Започват да бъбрят несвързано каква чест е да се запознаят с мен, но три четвърти от тях не биха разпознали моя картина, дори да ги ухапе по задника.
Като една от „бъбрещите несвързано“, Моли не можеше да позволи подобна обида.
— „Сериозната Мейми“, рисувана през 1968-а, много ранен акварел. — Изля част от сместа за палачинки в титана. — Емоционално наситена творба с измамна простота на рисунъка. „Знаци“, рисувана през 1971-ва, акварел, техника „суха четка“. Критиците я оплюха, но сгрешиха. От 1996 до 1998 година рисувате с акрилни бои своите „Пустинни серии“. В стилово отношение тези картини са пастиш — смесица от постмодернистична еклектика, класицизъм, донякъде повлияни от импресионизма. Подобни творби са характерни за вашата четка.
Кевин се усмихна.
— Моли е пълна отличничка. Завършила е Северозападния университет. Пише детски книжки. Лично аз най-много харесвам от картините ви един пейзаж. Нямам представа с какво е нарисуван или как са се произнесли критиците за него, но в далечината има едно дете, много ми допада.
— Моята любима картина е „Улично момиче“ — вметна Лили. — Самотна фигура на градска улица, износени червени обувки, лицето изразява пълно отчаяние и безнадеждност. Преди десет години беше продадена за двайсет и две хиляди долара.
— Двайсет и четири.
— Двайсет и две — настоя Лили спокойно. — Аз я купих.
За пръв път Лиам Дженър, изглежда, изгуби дар слово. Но не за дълго.
— Какво работите?
Преди да отговори, Лили отпи от кафето си.
— Някога бях детектив.
За миг Моли се поколеба дали да подмине уклончивия отговор на по-възрастната жена, но беше любопитна да види реакцията му.
— Това е Лили Шърман, господин Дженър. Тя е доста известна актриса.
Той се облегна назад и я изгледа изпитателно.
— Онзи глупав плакат — промърмори накрая. — Сега си спомням. Носехте жълти бикини.
— Да, е, очевидно онези дни, когато ме снимаха за плакати, вече са минало.
— И слава богу. Бикините бяха непристойни.
Първоначалната изненада на Лили бе изместена от възмущение.
— Нямаше нищо непристойно в тях! В сравнение с днешните са направо скромни.
Гъстите му вежди се сключиха.
— Да се покрива тялото ви с каквото и да било, е непристойно. Би трябвало да се снимате гола.
— Аз съм в трапезарията — смотолеви Кевин и излезе.
Цял табун диви коне не би могъл да извлече Моли от тази кухня. Плъзна ловко по една чиния с палачинки пред всеки от гостите.
— Гола? — Чашката на Лили изтрака върху чинийката. — За нищо на света! Веднъж отказах цяло състояние, когато ми предложиха да се снимам за корицата на „Плейбой“.
— Какво общо има „Плейбой“? Аз говоря за изкуство, а не за гъделичкане на низки страсти. — Художникът забучи вилица в палачинките. — Отлична закуска, Моли. Напусни това място и ела да ми готвиш.
— Аз всъщност съм писателка, а не готвачка.
— Да, детски книжки. — Вилицата му застина във въздуха. — И аз съм мислил да напиша детска книжка… — Набучи от чинията на Лили една от неизядените палачинки. — Но навярно идеите ми едва ли ще се харесат.
34
Американски ситком от средата на шейсетте години на XX век, в който се проследяват комичните приключения на група корабокрушенци на самотен остров. — Бел.прев.