Младата жена не искаше отново да обсъжда този въпрос.
— Временно. Следващия път ми напомни да си намеря малко по-смел издател. — В същия миг съжали за несдържаността си, тъй като не само издателят имаше нужда да прояви храброст. Отново си напомни, че нямаше друг избор, ако искаше да си плаща сметките.
— Как си с парите? — попита Фийби, сякаш прочела мислите й. — Зная, че ти…
— Справям се. Няма проблем — прекъсна я тя.
Колкото и да обичаше сестра си, понякога й се искаше всичко, до което се докосваше Фийби, да не се превръщаше в злато. Успехът й караше Моли да се чувства като абсолютна загубенячка. Фийби беше богата, красива и емоционално уравновесена. Моли беше бедна, донякъде привлекателна, но често на ръба на емоционален срив, макар да не искаше да си го признае. Фийби бе преодоляла изключителни трудности и се бе борила упорито, за да стане един от най-влиятелните собственици в НФЛ, а Моли дори не можеше да защити измисленото си зайче от посегателствата на реалния живот.
След като затвори, тя побъбри с някои от гостите, после сложи чисти кърпи в баните, докато Кевин настаняваше новопристигналата двойка от Кливланд в едно от бунгалата. Като привърши със задълженията си, младата жена се запъти към бунгалото си. Смяташе да облече новия си бански и да поплува в езерото.
Извади придобивката си от торбата и откри, че макар долнището да не беше прашки, банският се състоеше от две миниатюрни парчета плат, придържани с тънки връзки отстрани — доста оскъден за вкуса й. Но пък горнището имаше банели, които повдигаха и подчертаваха гърдите й и Ру, изглежда, напълно го одобри.
При все че температурата на въздуха беше около двайсет и осем градуса, водата в езерото още не се бе затоплила и плажът пустееше. Моли настръхна цялата, когато влезе в студената вода. Ру намокри лапите си, но реши, че ледената баня не е по вкуса му, и хукна да гони чайките по брега. Когато повече не можеше да издържа това мъчение, тя събра сили и се гмурна във водата.
Изплува, пое дълбоко въздух, сетне запори водата с бързи и резки движения, за да се стопли. След малко забеляза Кевин, застанал на ливадата. Деветте години, прекарани в летни лагери, я бяха научили колко е важно, когато плуваш, да имаш другарче, а той беше достатъчно наблизо, за да чуе виковете й за помощ, ако започне да потъва.
Легна по гръб и поплува малко, като избягваше дълбокото — независимо от приказките на Тъкър, тя беше изключително разумна личност, когато ставаше дума за водна безопасност. Когато следващия път погледна към моравата, той не бе помръднал от мястото си.
Изглеждаше отегчен.
Махна му, за да привлече вниманието му, и той й махна вяло в отговор.
Това не беше добре. Изобщо не беше добре.
Тя отново се гмурна и се замисли.
Кевин наблюдаваше изявите на Моли във водата, докато чакаше от фирмата за прибиране на сметта да дойдат с новия контейнер за боклук. Мярна нещо яркочервено, когато тя скочи във водата, а после се гмурна. Покупката на този бански се оказа голяма грешка. Показваше твърде много от изкусителното й стройно тяло. И без това полагаше огромни усилия да се прави, че не го забелязва. Но яркият цвят бе привлякъл погледа му вчера в бутика, защото беше с почти същия оттенък като косата й, когато се срещнаха за пръв път.
Сега косата й вече не изглеждаше така. Бяха изминали само четири дни, но Моли отново бе започнала да полага грижи за себе си и косата й бе със същия богат и наситен цвят като на кленовия сироп, с който той заливаше палачинките й. Струваше му се, че я наблюдава как отново се връща към живот. Кожата й вече не беше болезнено бледа, а очите й блестяха, особено когато се заяждаше с него.
Тези очи… Леко скосени, с онова лукаво изражение, дръзко предупреждаващо околния свят, че от нея не може да се очаква нищо добро, но явно само той бе осъзнал това. Фийби и Дан виждаха умната и старателна Моли, която обичаше децата, зайците и смешните кучета. Като че ли единствено той разбираше, че във вените й тече буйна кръв, подтикваща я да търси предизвикателства, да се опълчва на общоприетото.
По време на обратния полет до Чикаго, Дан му бе изнесъл цяла лекция за това, колко сериозно се отнасяла балдъзата му към всичко. Как като дете никога не била правила нищо нередно. Каква отлична студентка била, истински образец на примерен гражданин. Беше добавил, че Моли е на двайсет и седем, но притежава мъдростта и зрелостта на четирийсетгодишна. Според Кевин тя беше на двайсет и седем с ума на седемгодишно хлапе. Нищо чудно, че си бе избрала за професия да пише книжки за деца. По този начин забавляваше връстниците си!