Дразнеше се, че тя имаше нахалството да го нарече плиткоумен. Та той никога не би подарил петнайсет милиона долара. За Кевин Моли беше безразсъдна авантюристка.
Видя как във водата отново проблесна нещо червено. Годините, прекарани по летни лагери, я бяха направили добра плувкиня, притежаваше уверен и грациозен замах. И хубаво, стегнато тяло… Последното, от което се нуждаеше, бе да започне да мисли отново за тялото й, затова Кевин си припомни как го разсмиваше.
Което не означаваше, че не беше истински трън в задника. Притежаваше достатъчно дързост и ловкост, за да изскача постоянно в мислите му, но главата му беше много по-здраво закрепена на раменете от нейната, така че нахалницата нямаше да успее да пробие защитата му.
Погледът му се стрелна отново към езерото, но никъде не я видя. Изчака да се мерне червеното. И продължи да чака… Целият се напрегна, докато повърхността оставаше гладка. Той пристъпи напред. В този миг главата й изскочи — малка точка в далечината. Малко преди да изчезне, тя успя да изкрещи една-единствена дума:
— Помощ!
Младият мъж хукна натам.
Моли задържа дъха си колкото можа по-дълго, но накрая изплува, за да поеме дълбоко въздух. Както бе предположила, Кевин се бе втурнал да я спасява. Колко мило!
Това би трябвало да напомпа адреналина му.
Тя пляска безпомощно във водата, докато се увери, че я е забелязал, после отново се гмурна надълбоко и заплува надясно. Доста гаднярско от нейна страна, но пък беше с добри намерения. Отегченият й съпруг имаше нещастен вид и бе крайно време той да се позабавлява в лагера „Уинд Лейк“. Може би тогава нямаше да бърза толкова да го продава.
Моли отново изскочи на повърхността. Благодарение на ловките й маневри той се бе отклонил доста далеч вляво. Тя пое дълбоко дъх и пак се потопи във водата.
„Когато Дафни изчезна за трети път под водата, Бени заплува…“
Не й хареса.
„Когато Бени се гмурна за трети път, Дафни заплува по-бързо и по-бързо…“
На Бени ще му се отрази добре, ако Дафни го спаси. Крайно време е да престане да си вири толкова носа — убеждаваше се Моли с лицемерна загриженост. — А и не би трябвало да плува сам, без другарче.
Отвори очи под водата, но тя бе помътняла от дъжда и не можа да види много. Припомни си колко превзети и гнусливи бяха някои от приятелките й, които бяха свикнали да се къпят в чисти басейни вместо в горско езеро. „Ами ако някоя риба ме ухапе?“, примираха те. Но още след първата си лятна ваканция, прекарана на лагер, Моли свикна да плува в езера и реки и лудееше на воля във водите им.
Дробовете й започнаха да изгарят и се наложи да изплува за глътка въздух. Кевин се намираше на десетина метра вляво от нея. Кой знае защо, изведнъж се сети за баснята за лъжливото овчарче и вълка, но тя побърза да пропъди спомена и направи следващия си ход.
— Помощ!
Той се завъртя във водата, мократа му руса коса бе полепнала по прекрасното му чело.
— Дръж се, Моли!
— Побързай! Аз имам — дупка в главата — спазъм! Кракът ми се схвана! — изкрещя тя и отново потъна.
Заплува надясно, към „страничната линия на стадиона“, за да затрудни опитния куотърбек.
Дробовете й отново горяха. Време бе да изплува до голлинията.
Ненапразно Кевин бе прекарал двайсет години на футболното игрище и бе усвоил до съвършенство умението да различава рисийвъра в тълпата. Тутакси я зърна и заплува към нея. Плуваше с мощни загребвания и тя толкова се прехласна да го гледа как цепи водата, че почти забрави отново да потъне.
Ръката му докосна бедрото й, после се обви около миниатюрното й долнище. Би трябвало да го предвиди.
Той дръпна силно плата, за да я притегли към себе си и тънките връзки не издържаха и се скъсаха. Храбрият й спасител обви ръка около нея и я изтегли на повърхността.
Долнището на банския най-своенравно отказа да я последва. Докато водата го отнасяше, Моли угрижено се питаше как се бе озовала в подобна ситуация. Това ли бе наградата й, задето искаше да стори добро?
— Добре ли си?
Тя мярна за миг лицето му, преди да я затегли към брега. Наистина здравата го бе изплашила. Обаче обзелата я вина не й попречи да кашля и плюе вода, докато се опитваше да си поеме дъх. В същото време се налагаше и да отбива атаките на девическата си скромност.