Не че го сравняваше с Дан. За разлика от него, зет й обичаше кучетата. И децата. И как само обожаваше Фийби!
Тя въздъхна отново и отклони поглед към градините отзад, които Трой най-после бе разчистил от боклуците, натрупани през зимата. Люлякът цъфтеше с кичести цветове, перуниките се кипреха грациозно с пурпурната си премяна, божурите едва бяха напъпили.
Между лехите се мярна нещо пъстро и привлече вниманието й. Различи Лили, седнала върху една желязна пейка. Отначало реши, че актрисата чете, но след това осъзна, че шие. Замисли се за студенината, която проявяваше по-възрастната жена към нея, и се зачуди дали се дължи на личността й, или по-скоро на шумната публичност след сватбата? … Богатата наследница на футболен магнат, чието хоби е писането на детски книжки…
Поколеба се, сетне стана и излезе през задната врата.
Лили седеше близо до билковата градина. На Моли й се струваше доста странно, че толкова известна и несъмнено претенциозна актриса ще се задоволи с една таванска стая. И въпреки пуловера „Армани“, преметнат небрежно през раменете й, тя изглеждаше забележително доволна да седи край избуялата градина и да шие. Тази жена беше истинска загадка. На Моли й бе трудно да изпитва симпатия към някой, който се държеше толкова студено с нея, но не можеше и да негодува срещу Лили. При това не само заради някогашния си любим сериал „Лейс Инкорпорейтид“. Очевидно актрисата притежаваше значителна смелост, за да остане тук, въпреки враждебността, с която Кевин се отнасяше към истинската си майка.
В краката на Лили, до голямата кошница с пособията за ръкоделие, се бе разположила Марми. Ру подмина пренебрежително котката и припна да поздрави господарката й, която се наведе и го потупа. Моли осъзна, че жената шие покривка, каквато тя никога досега не бе виждала. Шарките не бяха с правилна геометрична форма, а представляваха преливаща смесица от вълнообразни линии и спирали в различни оттенъци на зелено, с леки нюанси на бледолилаво и контрастни щрихи в небесносиньо.
— Възхитително! — възкликна тя. — Не съм и подозирала, че сте истински художник.
Познатата неприязън в очите на Лили превърна топлия летен следобед в студено януарско утро.
— За мен е просто хоби.
Моли реши да не обръща внимание на смразяващата й студенина.
— Много сте добра. Какво шиете?
— Навярно голяма покривка — отвърна по-възрастната жена неохотно. — Обикновено шия по-малки неща, като калъфки и възглавници, но тази градина вдъхновява за нещо по-грандиозно.
— Смятате да изобразите градината върху покривката?
Доброто възпитание не позволяваше на Лили да подмине без отговор въпроса й.
— Само билковата градина. Едва вчера започнах.
— Първо сте направили рисунка или скица, така ли?
Лили поклати глава, опитвайки се да сложи край на разговора. Моли се поколеба дали да не си тръгне, но любопитството й надделя.
— Как можете да шиете нещо толкова сложно без предварителна рисунка?
Актрисата не отговори веднага.
— Отначало събирам отделни парчета, които ми се харесат, а след това вземам ножиците и — каквото се получи. Понякога резултатите са трагични.
Моли я разбра. Тя също твореше от откъслеци — няколко реда диалог, случайно нахвърлени скици. Никога не знаеше за какво ще се разказва в книгите й, докато не навлезеше в същността на историята.
— Откъде вземате парчетата плат?
Ру бе подпрял брадичка върху един от безбожно скъпите й сандали от колекция на Кейт Спейд, но Лили, изглежда, вече не се дразнеше от настойчивото любопитство на младата жена.
— Винаги имам в багажника си кутия с най-различни парцалчета — малко рязко отвърна тя. — Купувам големи количества парчета от различни платове, но тази покривка изисква нещо по-специално, платове, които имат своя история. Навярно ще се опитам да открия някой антикварен магазин, където продават винтидж35 дрехи.
Моли се загледа отново в избуялата трева.
— Моля ви, разкажете ми какво виждате.
Очакваше да я отреже, но възпитанието на Лили отново надделя.
— Отначало ме привлече лавандулата. Тя е едно от любимите ми растения. Освен това много ми харесва и сребристият отблясък на листата на градинския чай отзад. — Ентусиазмът на актрисата за творението й постепенно надви личното й възмущение от тази разглезена наследница, вкопчила се в сина й. — Градинската мента трябва да се оплеви. Тя е хищно растение и ще задуши останалите. Ето там, онази малка туфа тамян се бори за оцеляването си.
35
Дрехи и мебели в ретро стил от 20-те до 80-те години на XX век, създадени със старинни технологии, с изискан дизайн. — Бел.прев.