Неусетно Моли му сподели за разговора си с Хелън и промените, които от „Бърдкейдж“ настояваха да направи в книгите за Дафни.
— Надявам се, че си й казала какво точно да направи с промените, които иска.
— Не е толкова лесно. Имам договор и те няма да публикуват „Дафни се претъркулва“, докато не им изпратя новите илюстрации. — Не спомена за остатъка от аванса, който й дължаха. — Освен това историята няма да пострада, ако Дафни и Мелиса не се държат за ръце и не се целуват.
— Тогава защо не си направила рисунките?
— Имах известни затруднения с… писането, творчески блокаж. Но откакто съм тук, отново мога да пиша.
— Значи смяташ да направиш поправките?
Не й хареса неодобрителната нотка в гласа му.
— Лесно е да отстояваш принципите си, когато имаш пет милиона долара в банката, но аз ги нямам.
— Предполагам.
Тя стана и се запъти към кухнята. Докато вадеше бутилка вино, Ру се отърка в краката й. Чу как Кевин пристъпи зад нея.
— Пак ще пием, така ли?
— Ти си достатъчно силен, за да ме обуздаеш, ако реша да ти скоча.
— Само внимавай да не контузиш дясната ми ръка, че с нея подавам пасовете.
Тя се усмихна и наля виното. Той взе чашата, която му подаде, и по негласно споразумение двамата излязоха на верандата. Люлката изскърца, когато мъжът се отпусна на нея и отпи от виното си.
— Ти си добър писател, Моли. Разбирам защо децата харесват книгите ти. Когато си рисувала Бени, забелязала ли си колко много…
— Какво става между теб и мъничето ми?
— Проклет да съм, ако зная. — Метна свиреп поглед към пудела, който се бе проснал върху единия му крак. — Следва ме по петите от пансиона до тук. Повярвай ми, не съм го окуражавал.
Моли си припомни как Ру бе доловил страданието на Кевин в градината, докато бяха с Лили. Очевидно двамата бяха сродни души, ала куотърбекът още не го знаеше.
— Как е кракът ти? — поинтересува се той.
— Кракът ми ли?
— Има ли някакви последици от онова схващане?
— Ами… мускулите са малко напрегнати. Всъщност доста е болезнено. Ще трябва да взема „Тиленол“. Но съм сигурна, че до утре ще ми мине.
— И повече недей да плуваш сама, става ли? Говоря сериозно. Беше глупава постъпка. — Отпусна ръка върху облегалката на люлката и я удостои с един от погледите си „най-добре е да ме послушаш, неопитно зайче“. — И докато не съм забравил, препоръчвам ти да не се сприятеляваш с Лили.
— Не смятам, че има такава опасност. В случай че не си забелязал, тя не ме харесва. Все пак мисля, че трябва да я изслушаш.
— Няма да стане. Това е моят живот, Моли, и ти нищо не разбираш.
— Това не е съвсем вярно — рече тя предпазливо. — И аз също съм сираче.
Той свали ръката си.
— Човек не се нарича сираче, когато е минал двайсет и една.
— Работата е там, че майка ми умря, когато бях на две, и аз много добре зная какво е да се чувстваш сам и отхвърлен.
— Обстоятелствата са съвсем различни, така че не се опитвай да правиш сравнения. — Кевин се загледа в гората. — Аз имах двама прекрасни родители. За разлика от теб.
— Аз имах Фийби и Дан.
— Когато те са се появили в живота ти, вече си била тийнейджърка. А преди това, изглежда, си била оставена на самотек.
Той нарочно отклоняваше разговора от себе си. Моли го разбираше, но реши да се направи, че не забелязва.
— Не съвсем, бяхме аз и Даниел Стийл.
— Какви ги дрънкаш?
— Обожавах книгите й и знаех, че тя има много деца. Обичах да си представям, че съм едно от тях. — Усмихна се, когато видя развеселената му физиономия. — Е, някои може и да го намират за смешно, но аз мисля, че беше много оригинално.
— Определено е оригинално.
— След това започнах да си фантазирам как Бърт ще умре от безболезнена смърт и тогава, като по някакво чудо, ще се разкрие, че той всъщност не е истинският ми баща. Моят истински баща се оказваше…
— Чакай да отгатна. Бил Козби36.
— Е, не съм се сещала да фантазирам чак дотам. Беше Брус Спрингстийн37. И без коментари, става ли?
— И какво да коментирам, след като Фройд отдавна вече се е изказал по въпроса?
Моли сбърчи нос насреща му. Помежду им се възцари изненадващо дружелюбна тишина, нарушавана единствено от похъркването на Ру. Но Моли не можеше да миряса, обичаше да разчовърква докрай нещата.