— Продължавам да смятам, че трябва да си поговориш с нея.
— Не мога да се сетя дори за една-единствена причина защо да го правя.
— Защото тя няма да си тръгне, докато не я изслушаш. И защото това ще продължи да те тормози до края на живота ти.
Той остави чашата си.
— А може би причината толкова настойчиво да си пъхаш носа в живота ми, с безполезните си опити да го анализираш, е, защото не искаш да изпаднеш в депресия, като се замислиш за собствените си каши и проблеми.
— Навярно.
Тъкър се надигна от люлката.
— Какво ще кажеш да отскочим до града и да хапнем?
Днес и без това бе прекарала твърде много време с него, ала не можеше да понесе мисълта да кукува тук сама, докато той се тъпче с немски шоколад.
— Добра идея. Чакай само да си взема един пуловер.
Докато вървеше към спалнята, Моли си повтаряше това, което вече отлично знаеше. Да излиза на вечеря с него, беше глупава идея, също толкова тъпа, както да седят двамата на верандата и да пият вино. И почти толкова неуместна, колкото да живее под един покрив с него.
При все че нямаше намерение да го впечатлява с външността си, тя реши, че едно шалче би подхождало повече на лятната й рокля, отколкото пуловер. Измъкна яркочервената покривка за маса, която откри забутана в долното чекмедже на скрина. Докато я разгъваше, зърна нещо странно върху нощното шкафче, което го нямаше преди и определено не беше нейно.
— Пфууу! Отврат!
Възмутеният й вик прозвуча толкова силно, че Кевин нахлу в стаята.
— Какво има?
— Погледни това! — Тя посочи към малкото шишенце с парфюм. — Онази нахална малка… развратница, която си вре носа навсякъде!
— Какви ги дрънкаш?
— Ейми е оставила онзи парфюм там! — Извъртя се към него. — Ухапи ме!
— Какво ти става, защо си толкова бясна? Аз нищо не съм направил.
— Не! Ухапи ме! Направи ми смучка ето тук. — Посочи с пръст шията си, няколко сантиметра над ключицата.
— Искаш да ти направя смучка?
— Да не би да си глух?
— Само втрещен.
— Няма кого друг да помоля, а повече не издържам да получавам брачни съвети от една деветнайсетгодишна нимфоманка! Смучката ще сложи край на това.
— Не ти ли се струва, че напълно си откачила?
— Хайде, продължавай. Подигравай ми се. Но към теб не се отнася по същия снизходителен начин, както към мен.
— Не си го и помисляй. Няма да ти правя смучка.
— Хубаво. Ще трябва да намеря друг кандидат.
— Няма да стане!
— Отчаяните обстоятелства изискват отчаяни мерки. Ще помоля Шарлот Лонг.
— Отвратително.
— Тя знае какви ги вършат онези две влюбени гълъбчета. Ще ме разбере.
— Само като си представя как онази жена се надвесва над врата ти, и губя апетит. И не мислиш ли, че ще е малко неудобно да се развяваш наоколо със синина на шията?
— Ще си облека блуза с яка и ще я вдигна.
— А после ще я свалиш, когато видиш Ейми.
— Добре де, реагирах прекалено и малко ме е срам. Обаче ако не направя нещо, ще се наложи да удуша хлапачката.
— Тя е просто една тийнейджърка. Какво ти пука?
— Добре. Да не говорим повече за това.
— А да те оставя да изприпкаш при Шарлот Лонг? — промълви той дрезгаво. — Няма да стане.
Тя преглътна.
— Значи ти ще я направиш?
— Предполагам, че се налага.
О, боже… Моли стисна очи и наклони шия към него. Сърцето й бясно заби. Какви ги вършеше?
Явно никакви, защото той не я докосна. Младата жена отвори очи и примигна.
— Може ли, ъъъ… да побързаш?
Кевин не я докосна, но не се и отдръпна. О, господи, защо беше толкова великолепен? Защо не беше сбръчкан и с тумбак, вместо да прилича на ходеща реклама на мускулести тела?
— Какво чакаш?
— От четиринайсетгодишен не съм правил смучка на момиче.
— Ако се съсредоточиш, съм сигурна, че ще си спомниш как става.
— Проблемът не е в съсредоточаването.
Блясъкът в тези яркозелени очи красноречиво подсказваше, че поведението й я бе довело на границата между ексцентричността и лудостта. Изведнъж яростта й стихна. Трябваше някак си да се измъкне от неловката ситуация.
— О, няма значение, забрави.
Обърна се, за да си тръгне, ала той я улови за ръката. Допирът на пръстите му я накара да потръпне.