— Не съм казал, че няма да го направя. Просто ми е нужна малка загрявка.
Моли не можеше да помръдне дори, подът под краката й да бе пламнал.
— Не мога просто така да ти се нахвърля и да те ухапя. — Палецът му погали ръката й. — Не ми е присъщо.
Кожата й настръхна, когато той вдигна ръка и пръстите му се плъзнаха по извивката на шията й.
— Всичко е наред. — Моли се ядоса заради хрипливите нотки в гласа си. — Нахвърли се и хапи.
— Аз съм професионален спортист. — Думите му бяха като съблазнителна ласка на опитен любовник. Пръстите му продължиха да описват възбуждащи кръгчета по врата й. — Ако не си добре разгрят, можеш да се нараниш.
— Нали тъкмо това е целта? Да има… рана?
Той не отвърна и дъхът й секна, когато устните му приближиха. Сякаш я разтърси електрически ток, когато докоснаха ъгълчетата на нейните.
Не ги впи, но тя имаше чувството, че цялата се разтапя. Чу тих, неясен звук и осъзна, че излиза от нея — най-лесната жена на планетата Земя.
Той я привлече нежно към гърдите си, но близостта на тялото му я изгаряше. Твърди мускули и топла плът. Тя искаше да усети вкуса на устните му и извърна глава, за да ги потърси, но той лекичко се измести. Вместо да й даде целувката, за която жадуваше, Кевин само бръсна нежно ъгълчето на устата й.
Кръвта й запрепуска лудешки във вените. Устните му се спуснаха по брадичката към шията й. Изглежда, че беше готов да изпълни молбата й.
Размислих! Моля те, не ме хапи!
Сякаш чул мислите й, той се подчини. Докосваше леко шията й, докато дишането й се учести и накъса. Мразеше го, задето си играеше така с нея, ала нямаше сили да се отдръпне. И тогава той сложи край на мъчението и я целуна истински.
Светът се завъртя и всичко се преобърна. Ръцете му я обгръщаха собственически, все едно мястото й беше в обятията му. Моли не знаеше чии устни се разтвориха първи, но езиците им се докоснаха.
Това беше целувка, родена в самотни копнежи. Целувка, която продължи цяла вечност. Целувка, която й се струваше толкова естествена и правилна, че младата жена не можеше да си припомни причините, поради които не биваше да се случва.
Ръката му се зарови в косата й, а твърдите му мускулести бедра се притиснаха към нейните. Моли усещаше възбудата му и се топеше от щастие, че тъкмо тя я бе предизвикала. Гърдите й настръхнаха, когато дланта му ги покри.
Кевин извика и рязко отдръпна ръката си.
— По дяволите!
Моли отскочи назад и погледът й се стрелна инстинктивно надолу, за да провери дали на бюста й не бяха поникнали остри зъби. Но бедата не беше там.
Съпругът й се взираше кръвнишки в Ру, чиито остри нокти се бяха забили в крака му.
— Махай се, песче такова!
Все едно я заля студен душ и Моли се опомни. Как можеше да се натиска с господин Суперсекси? И дори не можеше да хвърли върху него вината, задето нещата са стигнали твърде далеч, тъй като тъкмо тя бе започнала всичко.
— Спокойно, Ру. — С треперещи пръсти отскубна кучето от крака му.
— Никога ли не изрязваш ноктите на този клингон?
— Той не те нападна. Просто искаше да си поиграе.
— Така ли? Аз също!
Помежду им се възцари продължителна тишина.
Искаше й се мъжът й пръв да отвърне поглед, ала той не го стори, така че и тя не отмести своя. Бе доста изнервящо. Едва се сдържаше да не се свре под леглото, но Тъкър, изглежда, имаше намерението да стърчи тук през цялата вечер и да размишлява. Гръдта, която бе докоснал, пламтеше.
— Нещата се усложниха — промърмори накрая Кевин.
Моли се бе накиснала в доста лепкава каша, забърквайки се с играч от НФЛ, затова реши храбро да пренебрегне омекналите си нозе.
— Не и за мен. Между другото, много готино се целуваш. За разлика от мнозина спортисти, които само те олигавят.
В очите му се мярнаха дяволити искрици.
— Продължавай да се бориш, Дафни, не унивай. Е, ще излезем ли да вечеряме, или да се заемем отново с онази твоя въжделена смучка?
— Забрави за смучката. Понякога, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи.
— А понякога смелите зайчета подвиват опашки.
Явно нямаше да спечели тази игра, затова вирна високо нос във въздуха като богата наследница, каквато не беше, грабна червената покривка и я уви със замах около раменете си.
Трапезарията в хотела „Уинд Лейк“ приличаше на стара ловна хижа. Пред високите тесни прозорци висяха завеси с пъстроцветни щампи като шарките на индианските одеяла, а върху стените от грубо издялани дървени греди беше окачена колекция от снегоходки и древни ловни капани за животни. Компания им правеха препарираните глави на елен и лос. За да не вижда втренчените стъклени очи на нещастните животни, Моли заби поглед в кануто, висящо от покривните греди.