— В Ню Йорк има ресторанти, където се поднася месо от екзотичен дивеч — кенгуру, тигър, слонски пържоли — рече Кевин, който вече можеше да отгатва мислите й. — Веднъж едни приятели ме заведоха там да похапнем сандвичи от лъвско месо.
— Отвратително! Що за ненормалник би ял лъвско месо?
Той се засмя и набоде на вилицата си парче пъстърва.
— Не и аз. Вместо това си поръчах картофени кюфтета и пай с орехи.
— Поднасяш ме. Престани с тези игрички.
Погледът му се плъзна лениво по извивките на тялото й.
— Преди малко нямаше нищо против.
Тя въртеше столчето на чашата между пръстите си.
— Виното беше виновно.
— По-скоро е виновен сексът, който не правим.
Моли отвори уста, за да го среже подобаващо, но куотърбекът я изпревари.
— Спести си приказките, Даф. Време е да признаеш няколко неоспорими факта. Първо: ние сме женени. Второ: живеем под един и същи покрив…
— Не по мое желание.
— И трето: и двамата в момента сме целомъдрени като монахини.
— Ти не можеш да бъдеш целомъдрен и за секунда. Въздържанието от плътски удоволствия е начин на живот, а не мимолетна прищявка. Повярвай ми, зная го. — Нямаше намерение да изрече последното на глас. Или имаше? Набоде ожесточено парченце от задушените моркови, които не понасяше.
Кевин остави вилицата си и се вгледа внимателно в нея.
— Шегуваш се, нали?
— Естествено. — Лапна кръгчето морков. — Да не си помисли, че говоря сериозно?
Той потри брадичката си.
— Не се шегуваш.
— Виждаш ли сервитьорката? Готова съм за десерта.
— Не искаш ли да продължиш с откровенията?
— Не.
Кавалерът й не настоя.
Тя си поигра с още едно парченце морков, сетне сви рамене.
— Имах проблеми.
— Всички имат, дори списание „Таймс“. Престани да увърташ.
— Първо ми кажи къде ще ни отведе този разговор.
— Много добре знаеш къде. Право в спалнята.
— Спалните — натърти тя. Щеше й се да не изглежда толкова мрачен. — Моята и твоята. Така беше и така ще си остане.
— Преди няколко дни щях охотно да се съглася с теб. Но и двамата знаем, че ако не беше нападението на Годзила, в момента двамата щяхме да сме голи в леглото.
Младата жена потръпна.
— Не можеш да си сигурен в това.
— Слушай, Моли, обявата във вестника няма да излезе до следващия четвъртък. Днес е едва събота. Ще са нужни още два дни за срещи с кандидатите. След това още ден или два, за да обуча тези, които ще наема. А това са доста нощи.
Достатъчно дълго бе крила глава като щраус в пясъка. Дотук с нерешителността. Заряза преструвките, че е погълната от храната.
— Кевин, аз не си падам по случайния секс.
— Виж ти, твърде странно. Струва ми се, че си спомням една нощ през февруари…
— Имах мимолетно увлечение по теб, ясно ли е? Глупаво влюбване, на което се поддадох.
— Мимолетно увлечение, а? — Той се облегна назад, видимо развеселен. — Да не би да си на дванайсет?
— Престани да се правиш на идиот.
— Значи си била влюбена в мен?
Лукавата му усмивчица беше точно същата като на Бени, когато си мислеше, че напълно контролира Дафни. На зайчето това никак не й харесваше, нито пък на Моли.
— Бях влюбена едновременно в теб и Алън Грийнспан38. Не мога да си представя къде ми е бил умът. Макар че много повече си падах по Алън Грийнспан. Не ми се мисли какво щях да направя, ако го бях срещнала, изглеждаше адски секси с онова куфарче.
Кевин не обърна внимание на глупавото й бръщолевене.
— Интересното е, че изглежда, и Дафни си пада по Бени.
— Не е вярно! Борсукът се държи ужасно с нея и тя не го понася!
— Може би ако е по-разбрана, и той ще е по-мил.
— Това е още по-отвратително от мен и Шарлот Лонг! — Трябваше да отклони разговора на по-безопасна тема. — Ти можеш да правиш секс, с която си пожелаеш, но ние с теб сме приятели, а това е много по-важно.
— Приятели?
Тя кимна.
— Да, предполагам, че сме. Но може би тъкмо това прави цялата работа още по-вълнуваща. Досега никога не съм правил секс с приятел.
38
Американски икономист, дългогодишен шеф на Федералния резерв на САЩ (р. 1926). — Бел.прев.