— Сексът не е стока. Не можеш да се пазариш за него.
— И кой го казва? — Усмивката му определено беше дяволски изкушаваща. — В онзи бутик в града има много готини парцалки, а аз мога да бъда много щедър с кредитната си карта.
— Какъв велик момент за мен. От автор на детски книжки за нула време се превърнах в държанка.
Последното явно му се понрави, но шумният му смях бе прекъснат от една двойка, която приближаваше от другия край на ресторанта.
— Извинете, но вие не сте ли Кевин Тъкър? Хей, двамата със съпругата ми сме ваши големи почитатели…
Моли се облегна назад. Отпиваше бавно от кафето си, докато Кевин се оправяше с феновете си. Този мъж я караше да се разтапя, нямаше смисъл да го отрича. Ако я привличаха само красивото му лице и страхотното тяло, нямаше да е толкова опасен, но дръзкото му очарование помиташе преградите й. А онази целувка…
Престани веднага! Не бива да откачаш заради една фантастична целувка!
Тъкмо започваше да се съвзема от емоционалната си депресия и ето че напук на всякакъв здрав разум, изглежда, отново бе готова да затъне в същото блато. Просто трябваше постоянно да си напомня, че Кевин се отегчава и си търси малко забавление. Печалната истина беше, че всяка жена би била добре дошла, а тя беше подръка. При все това не можеше да продължава да отрича, че старото й увлечение се бе завърнало.
Някои жени са непоправими глупачки.
Кевин остави настрани последната книга от поредицата за Дафни, която Моли неуспешно се бе опитала да скрие, когато се върнаха в бунгалото. Не беше за вярване! Почти целият му живот от последните няколко години бе описан на страниците на книгите. Е, разбира се, преувеличен и украсен, но все пак…
Той беше язовецът Бени! Червеният му „Харли“… Водният му джет… Онази незначителна история със скока с парашут, раздута до неузнаваемост… Бени, който лети на сноуборда си надолу по склона на Студената планина, надянал очилата „Рево“ със сребърни рамки. Би трябвало да я осъди!
Обаче се чувстваше поласкан. Тя беше невероятно добър разказвач и историите бяха страхотни — поучителни и забавни. Макар че имаше едно нещо, което не му се нравеше в книгите за Дафни — винаги зайчето побеждаваше язовеца. Що за послание бе това към малките момчета? Или даже и към големите?
Облегна се назад на изтърбушения диван и се втренчи сърдито в затворената врата на спалнята. Доброто му настроение от вечерята се бе изпарило. Само слепец не би забелязал, че тя си пада по него. Така че защо бяха тези надувки?
Явно искаше да го дразни, ето затова бе всичко. Искаше да го накара да й се моли, за да задоволи гордостта си. Очевидно за съпругата му цялата тази история си беше просто борба за надмощие. Отначало се държи мило, забавна е, кара го да се наслаждава на компанията й, прави си косата, кипри се с предизвикателни дрешки, които той едва се сдържа да не разкъса. И после, когато е време да направи точно това, тя се отдръпва, става хладна и започва да дрънка, че не вярва в секса без обвързване. Пълни дивотии!
Нуждаеше се от душ — студен — но разполагаше само с една малка вана. Боже, колко мразеше това място! И защо тя бе вдигнала такава пушилка за това? По време на вечерята може и да му беше отказала, но когато я целуна, онова нейно малко сладко телце определено му нашепваше „да“. Та те бяха женени! Компромисът бе от негова страна, а не от нейна!
Трябваше да признае, че принципът му да не смесва работата и удоволствието беше разбит на пух и прах. Неспособността да откъсне взор от затворената врата на спалнята го изпълваше с яд и отвращение към самия себе си. Та той беше Кевин Тъкър, по дяволите, и не му беше нужно да моли за ласките на жена си, когато цяла върволица мацки го чакаха на прага, жадни за вниманието му.
Е, дотук беше. От сега нататък щеше да бъде хладен и непристъпен, чисто делови отношения. Ще се грижи съвестно за летния лагер, ще тренира усилено, за да бъде в блестяща спортна форма, когато започне тренировъчният лагер. А колкото до тази дразнеща малка напаст, която му се водеше съпруга… Докато се върнат в Чикаго, нямаше да я доближава.
16
„Родителите на гаджето ми отсъстваха за тази нощ и той ме покани у тях. Още щом прекрачих прага на къщата му, знаех какво ще се случи…“
Лили се мразеше, задето се бе съгласила, но кой ценител на изкуството би отказал покана да посети къщата на Лиам Дженър и да разгледа личната му колекция? Не че поканата беше особено любезна. Актрисата тъкмо се бе върнала от сутрешната си неделна разходка, когато Ейми й подаде телефона.