— Ако искате да видите картините ми, елате в къщата ми този следобед в два — излая художникът. — Но не по-рано. Работя и няма да отворя, ако се позвъни.
Определено бе живяла твърде дълго в Ел Ей, тъй като грубостта му й се стори освежаваща. Когато сви от магистралата по страничната отбивка, както я бе упътил Дженър, звездата осъзна колко много е привикнала с безсмислените комплименти и празното ласкателство. Почти бе забравила, че все още съществуват хора, които говорят това, което мислят.
Зърна олющената бледосиня пощенска кутия, която той й бе дал като отличителен знак. Висеше накриво от очукан метален стълб, забучен в стара тракторна гума, запълнена с цимент. В прашната канавка зад гумата се търкаляха ръждясали пружини за легло и смачкан лист от гофрирана ламарина, които обезсмисляха заплашителната табела: „НЕ ПРЕМИНАВАЙ!“, извисяваща се насред изровената и обраслата с бурени ливада.
Лили зави и намали скоростта, но колата заподскача по изровения път, накланяйки се заплашително настрани. Тъкмо реши да спре и да продължи пеша, когато буренаците изчезнаха и неравният терен бе заменен от гладка чакълена алея. Миг по-късно се показа и къщата, и жената затаи дъх.
Гледката бе невероятна: изискана модерна постройка с бели бетонни парапети, каменни корнизи и стъклени стени. Всичко носеше отпечатъка на Лиам Дженър. Лили слезе от колата и се запъти към сводестата ниша, в която бе вградена входната врата, чудейки се къде ли художникът е намерил архитект, съгласил се да работи за него. Трябва да е бил истински светец.
Погледна часовника си и видя, че е закъсняла точно с половин час, както и бе възнамерявала.
Вратата се отвори. Тя зачака той да й се нахвърли, задето е закъсняла, и остана малко разочарована, когато домакинът само кимна и се отдръпна, за да й направи път.
Дъхът й секна. Стъклената стена срещу входа, съставена от плоскости с неправилна форма, се прорязваше от тесен железен мост, издигнат на около три метра от пода. През стъклото се откриваше удивителна гледка към езерото, скалите и дърветата.
— Каква невероятна къща!
— Благодаря. Искате ли нещо за пиене?
Предложението бе отправено с приветлив тон, но тя беше още по-впечатлена, че той бе сменил изцапаната си джинсова риза и шортите с черна копринена риза и светлосиви панталони. По някаква ирония, небрежно-елегантните дрехи подчертаваха още повече напрегнатата изразителност на грубо изсечените му черти.
Тя отклони поканата за питие.
— Бих искала да разгледам къщата.
— Добре.
Къщата бе разделена на две неравни части, разположени на различни нива. В по-голямата се намираха просторна дневна, кухня, библиотека и трапезария. На долното ниво се помещаваха няколко по-малки спални. Железният мост при входа водеше към стъклена кула, където бе ателието му, както я осведоми Лиам. Тя се надяваше, че ще я заведе да го види, но той й показа само главната спалня, обзаведена с почти монашеска простота.
Навсякъде бяха окачени великолепни произведения на изкуството, за които Лиам говореше със страстно проникновение. Огромни платна на Джаспър Джоунс39 висяха почти редом със спокойните и съзерцателни композиции на Агнес Мартин40 в синьо и бежово. Една от неоновите скулптури на Брус Найман41 проблясваше близо до извития вход на библиотеката. Срещу нея висеше творба на Дейвид Хокни42 в близост до портрета на Лиам, дело на Чък Клоус43. Една от дългите стени във всекидневната се заемаше от впечатляващо платно на Хелън Франкенталер44, а в коридора като тотемен стълб се издигаше внушителна скулптура от камък и дърво. Тази къща съхраняваше творбите на най-добрите съвременни художници. Всички, с изключение на Лиам Дженър.
Лили изчака, докато разходката из къщата приключи, и чак когато се върнаха във всекидневната, зададе въпроса, който я глождеше.
— Защо не сте окачили нито една своя картина?
— Когато гледам картините си извън ателието, все откривам в тях нещо, което е могло да бъде направено по-добре, а това означава постоянно да ги дорисувам.
— Навярно сте прав. Но толкова много ще прилягат на тази къща.
Той се вгледа продължително в нея. Суровите черти на лицето му се смекчиха от лека усмивка.
43
Американски художник, занимава се с т.нар. реалистична фотография (р. 1940). — Бел.прев.
44
Американска художничка, видна представителка на абстрактния експресионизъм в следвоенна Америка (1928–2011). — Бел.прев.