— Ето там! Виждате ли?
Посочих му с пръст към гората, където се беше показало едно животно.
— Благоволете да се прицелите!
— Разбрах.
Без да се прицели много внимателно, той стреля. Улучи. Животното се сгромоляса на земята. Пушката беше последен модел и имаше специално съоръжение, с помощта на което прицелното устройство се командуваше от мястото, където бях седнал аз. Не можеше да не улуча Клиентът ми смяташе, че сам е улучил целта, но това мен много не ме безпокоеше.
— Вие сте прекрасен стрелец!
— За мене е нищо да улуча целта с първия изстрел — каза той. — А сега искам да ме снимаш с трофея.
Той слезе от джипа, отиде до животното, зае надменна поза с излъчени гърди. В тази поза го снимах с апарата.
— Само че не ми се вижда това животно да е много интересно. Не ти ли прилича на най-обикновена мечка?
Той беше прав, като казваше това. Наистина, животно на четири крака, нищо особено. Аз се приближих и го огледах по-внимателно.
— Не, извинете ме, но тук не сте прав. Погледнете например лицето. Нима муцуната не е в горната част на главата, а очите в долната половина? Лично аз за първи път виждам такова нещо.
— Наистина ли? — каза моят клиент с доволна нотка в гласа. — В такъв случай не сбърках, като дойдох чак тук с тебе. Направи бързо една клетка и го сложи в нея.
Докато аз свалях от джипа разглобената на части метална клетка, моят клиент, с доволно изражение на лицето, гладеше по гърба упоеното животно. Изведнъж той замръзна неподвижно и лицето му позеленя.
— Какво има?
— Няма нищо. Остави клетката, тя няма да ни трябва. Да се връщаме бързо в ракетата — каза той ядосано.
Усещах, че сега не беше най-удобното време да го разпитвам за причините за това негово внезапно решение или да се опитвам да се противопоставя. Натиснах газта докрай и се насочихме към кораба.
— Излитай бързо!
— Разбрано!
Отново полетяхме в космическото пространство. Настроението на моя клиент обаче продължаваше да бъде отвратително.
— Чувал съм, че на умората много добре се отразява конякът — обадих се аз плахо.
— Нямам нужда. Как можахме да попаднем на такава безинтересна планета! Защо ме правиш на глупак! Давай да отиваме на някаква друга планета. Ако не увеличиш скоростта, няма да получиш нищо!
Не знаех какво да правя. Но все пак щеше да ми бъде от полза за следващите клиенти, ако разберях каква беше причината за лошото му настроение. Имах време до следващата планета. Мобилизирах целия си дългогодишен опит и всичките си способности и най-накрая успях да изкопча причината за внезапното му недоволство.
— Всъщност пъпът на това животно се намираше на гърба му — каза моят клиент.
— Нима това не е рядкост, животно, чийто пъп се намира на гърба му?
— Само като си помислих, че има животно, което може да ходи с по-напета стойка от мене…