О, хора, хайде де! Разведрете се малко! — Анна се усмихна, представяйки си какво би казала баба й, ако ги беше видяла сега.
Станалото — станало и нищо не можеше да го промени, помисли си Анна. Най-малкото, ако се стресират заради подялбата на някакво имущество. Това беше просто част от процеса. Тази сутрин баща й бе казал, че не иска да дойде и не го е грижа за вещите на майка му, а му липсва компанията й, но Анна в крайна сметка го убеди колко е важно да присъства.
— Мисис Макавой е особено настоятелна по един въпрос — четеше адвокатът, като разлисти документите, за да покаже, че желанията на клиентката му надхвърлят размера на лист А4. Франсоаз се наведе напред в стола си и се заслуша по-внимателно.
— И това е… хмм… грижата за нейното куче Хепбърн.
Анна потисна изненадания си смях, припомняйки си любимото кученце на баба си. Трябваше да се досети — колко типично за Вивиен да впише Хепбърн най-напред в списъка си — та те бяха неразделни. Очевидно той бе стоял до Вивиен до последно — хората от бърза помощ казаха, че неговият лай привлякъл вниманието на съседите. В момента Хепбърн спеше върху дивана в къщата на родителите й.
Адвокатът продължи.
— Мисис Макавой желае за Хепбърн да се грижи внучката й Анна, за да може… — и той отново погледна в документа — да продължава все така да се разхожда по любимите си пътеки покрай плажа и да получава лакомствата си с бекон от магазина „Догс Ен’Ко“ в Хоув.
Анна кимна в знак на съгласие, външно спокойна, но вътрешно изпадайки в паника къде ще вмести и куче в своя живот. Ще й разреши ли шефът й да го вземе в офиса? Джон обича ли кучета?
Поне Алфи щеше да е щастлив, помисли си тя, спомняйки си как бе прегърнал с пълничките си детски ръчички кученцето, когато се запозна с него. Хепбърн щеше да е хит поне на този фронт.
— Сега към имотите — продължи адвокатът с облекчение, че се прехвърля върху по-съществени въпроси. — Жилището на мисис Макавой в Хоув, петстайна къща.
Цялото семейство познаваше добре къщата, особено Том и Мартин, които бяха израснали там. Викторианска къща на тиха уличка, с просторни стаи с високи тавани и голяма градина с езерце — всички имаха спомени, свързани с нея. Това бе къща, винаги изпълнена с шум и живот.
Вивиен говореше от години, че трябва да си намери нещо по-скромно и по-практично. Анна обаче усещаше, че й бе трудно да се откаже от къщата, в която бе живяла със съпруга си Стенли толкова години.
— Наследява се поравно от двамата й сина, Том и Мартин.
Братята си кимнаха миролюбиво.
Адвокатът повдигна леко очилата на носа си и се върна към документа.
— Сега за друг възлов актив…
Всички знаеха какво ще последва. Пръстите на Франсоаз с добре поддържан маникюр се вдигнаха към гердана й и се заиграха с дребните кремави мъниста.
Анна прехапа устна. Докато адвокатът ровеше из документите, тя се сети за разговора на закуска, проведен тази сутрин от семейството в дома на родителите й.
— Е, местоположението на магазина не е много лошо — започна Франсоаз, като си наля чаша силно кафе от кафеника. Храната пред нея стоеше непокътната. — Мисля, че има потенциал. Да се надяваме, че Вивиен е премислила внимателно кой най-добре ще го осъществи.
Амбицията в гласа й не можеше да бъде сбъркана с нищо.
— Да — съгласи се Том малко отнесено. — Е, аз не съм сигурен какво бих направил с магазина — добави той, като топна залък в рохко свареното си яйце, а после така и не го лапна. — Не съм от деловите бизнесмени, а и си имам достатъчно работа с моите скулптури напоследък. А мама знае колко е заета Джан с агенцията. — Той остави топнатия в жълтъка залък отстрани на чинията си, като че ли гладът му се беше изпарил. — Мама знаеше, исках да кажа.
— И, разбира се, ние живеем в Париж… — включи се Мартин, докато мажеше с масло препечената си филия.
— Но това не би трябвало да бъде проблем — добави Франсоаз, вдигайки чашата с кафе до начервените си устни. — Мартин, ти знаеш, че си търся един, как му викате вие… малък „проект“. Може да е това? Разбира се, трябва да изчакаме и да видим какво е решението на Вивиен… и да се надяваме, че е по-делово, отколкото когато тя стопанисваше магазина.
Франсоаз хвърли поглед навън през кухненския прозорец на традиционно английската кухня на родителите на Анна.