Анна стисна по-силно волана.
— Трябва ли да е толкова шумно, Имо? Малко ми е трудно да се съсредоточа. А и не съм сигурна, че на Хепбърн му харесва.
— „Сладурче моеее“ — изтананика Имоджен, натисна бутона на прозореца и разроши козината на кучето.
С коса, развята от вятъра, тя за миг се почувства отново на острова — регето я върна към последната й нощ с Лука. Беше преди по-малко от седмица, а вече й се струваше като вечност. Нямаше търпение да поговори онлайн с него.
Погледна назад и видя червена спортна кола с фургон за коне отзад, която ги настигаше.
— Анна, дай малко газ. Отзад има няколко коня, които искат да ни изпреварят.
Сестра й неохотно увеличи скоростта, така че стрелката на скоростомера премина шейсет.
— Най-сетне — зарадва се Имоджен. — А ако засилиш още малко, сигурно ще стигнем в Брайтън преди вечеря.
Имоджен стоеше притеснена на площадката пред апартамента на Анна, все още с раница на гръб и каишката на Хепбърн в ръка. С непрекъснатите й подканяния бяха стигнали до Брайтън за рекордните трийсет и пет минути.
— Липсваше ми — посрещна ги Джон, прегръщайки сърдечно Анна със затворени очи.
Имоджен си мълчеше, не желаейки да прекъсва емоционалното завръщане у дома, но тишината беше разкъсана от пронизителния лай на Хепбърн.
Джон се сепна и видя Имоджен с кучето.
— Имоджен — изненада се той и се отдръпна от Анна. — Не те видях. Здравей! — Той се приближи да я целуне по бузата.
— Здравей, Джон — усмихна се Имоджен. — Доста време не сме се виждали.
— Имоджен ще остане с нас няколко дни — обясни Анна. — Надявам се, че нямаш нищо против. А що се отнася до кучето, ами има някои неща, които трябва да ти разкажа.
— Добре — отвърна приятелят й, смръщвайки леко чело, докато гледаше как Хепбърн обикаля около краката на Имоджен и каишката му се оплита в тях.
Кестенявата коса на Джон бе подстригана още по-късо, забеляза Имоджен, като бакенбардите му се сливаха с наболата брада. Изглеждаше по-спокоен, но това не бе изненадващо — когато го видя последния път, преди да замине за Азия, знаеше от Анна, че той беше в последния стадий на развода си.
— Ние с Алфи правим пица — предупреди той, като им махна да влязат в кухнята. — Останало ни е много тесто. Ще направим и за вас по една.
— Звучи идеално — зарадва се Анна, влезе в антрето и хвърли саковете. Алфи се втурна към нея. — Здравей, сладурче. Радвам се да те видя.
— Пица! — извика Алфи развълнувано. — Аз и татко правим пица.
— Това е страхотно, миличък — похвали ги Анна, хвана го за ръка и тръгна с него към кухнята.
— Та в завещанието на баба Вив имаше няколко изненади — обясняваше тя малко по-късно. — И не на последно място е завещала „Залез 99“ на нас с Имоджен.
— Така, нека си изясня тогава — започна Джон, разрязвайки прясно опечената пица на равни парчета. — Наследили сте магазин за сладолед, така ли?
— Точно така — отвърна Анна, като се облегна на стола си. — И да, както вече видя… куче.
— Хепхърн! — възкликна Алфи, седнал в столчето си. — Кученце! Сладолед!
— О, Боже, и двете магически думички наведнъж — усмихна се Джон, преструвайки се на уморен. — Да, сега имаме кученце. Но нямаме сладолед, Алфи. Съжалявам. За теб обаче има много вкусна пица.
— Алфи обича пица — отбеляза момченцето, отхапвайки от парчето, което му протягаше Имоджен, забравило за сладоледа.
— Във всеки случай, магазина, да… тя иска Имоджен и аз да го поемем. Създали са го с дядо Стенли и иска да остане в семейството.
Джон слушаше внимателно.
— Все още съм зашеметен от онази част с кучето — призна той. — Но продължавай.
— Съжалявам — прошепна Анна, когато Алфи се заплесна по нещо друго, — че не обсъдихме първо Хепбърн. Баба Вив настояваше той да остане в Брайтън.
— А що се отнася до магазина, няма за какво да се безпокоиш — намеси се Имоджен. — Аз се връщам в Тайланд, а Анна ще запази работата си.
— В общи линии това е — съгласи се сестра й. — Но утре ще трябва да идем да го огледаме, независимо от всичко… Имоджен иска да види в какво състояние се намира.
— Беше доста запуснат, когато ходихме там последния път — отбеляза Джон и наведе глава. — Може да го поизчистите, преди да го продадете. Предполагам, че това планирате да направите?
— Да — кимна Имоджен.
Анна се поколеба. Наистина ли щяха да зарежат всичко, още преди да са обмислили идеята?