— Няма да ти трябва много търпение. Или поне не за дълго. Летя обратно следващия вторник.
— Това е страхотно — отново се усмихна Лука.
Имоджен прехапа устна — той беше толкова секси. Е, тя щеше да изтърпи вятъра и мокрия от дъжда крайбрежен булевард, след като знаеше, че скоро ще се припича по плажовете на Тайланд, а Лука ще маже гърба й с крем против слънце.
— Летя за Банкок, а после ще взема автобус и лодка, така че ще бъдем заедно в четвъртък. Кажи на всички да се приготвят.
— Ще им кажа — обеща Лука със сърдечна усмивка. — Остави на мен комитета по посрещането.
— Страхотно! — Имоджен почувства как част от истинския й живот се завръща.
Да остане в Брайтън заради чувство за вина или пък от някакво чувство за дълг към баба си нямаше да е правилно. Сега виждаше ясно това.
— Та какво ще правиш тази вечер? — попита тя.
— Вечерта има плажно парти и неколцина от нас ще ходят на него — отвърна Лука. — Ами ти? — попита я той.
— Ще пийнем по нещо с Анна и приятелката й Джес. Тя се омъжва в края на следващата седмица и имат да уреждат някои последни подробности. Познавам Джес от училище.
— Е, забавлявай се. А аз ще се погрижа за завръщането ти — обеща й той.
— Благодаря. Нямам търпение. Довиждане, Лука. — Имоджен прати целувка към екрана.
С нежелание излезе от скайп, като й се щеше да задържи образа на лицето му със себе си през цялото време. Отвори фейсбук и написа:
Още една седмица в дъжделивото Обединено кралство и се връщам на плажа! Запазете ми място под палмите…
— Може ли още една? — помоли Имоджен няколко часа по-късно, вдигайки с усмивка празната бутилка от бяло вино и я размаха към бармана.
Джес, Имоджен и Анна се бяха настанили уютно в един осветен от свещи ъгъл на „Смоуки Джо“ — бар в Лейнс с дружелюбен персонал и с легендарен джубокс. Дори и в неделя следобед тук беше претъпкано.
— Изглеждаш страхотно, Имоджен — радваше й се Джес. — Ти си единствената жена в Брайтън с тен в момента, поне това е сигурно. Все още ли ти харесва Тайланд?
На Имоджен й беше трудно да свърже някогашната тийнейджърка пънкарка Джес, която вечно бе залепена за Анна, с онази Джес, която виждаше в момента — преуспяла адвокатка по въпросите на човешки права, в елегантна червена рокля. Разбира се, най-голямата разлика в момента бе, че след като сега и Джес, и Анна бяха по-възрастни, на Имоджен й разрешаваха да излиза с тях.
— О, да — отвърна тя. — Искам да кажа, че е хубаво да видя Анна и така нататък, но…
— Не съм сигурна, че някога ще се върне — добави Анна с игрива въздишка.
— Слушай, съжалявам — каза Джес неловко, докато барманът пълнеше чашите им от изстудената бутилка. — Ако знаех, че ще си тук, щях да ти изпратя покана за сватбата…
— О, божичко, не се тревожи — махна с ръка Имоджен. — До миналата седмица и аз не знаех, че се прибирам.
— Обаче ще дойдеш на официалната вечеря — заяви Джес. — Анна знае всички подробности. С Ед ще ни бъде много приятно да си с нас.
— Звучи ми добре — зарадва се Имоджен, благодарна, че ще има какво да очаква.
Плановете й за идната седмица включваха най-вече да помогне на баща си и чичо Мартин да прегледат вещите на Вивиен и да подготвят част от мебелите за търг. Задачата не беше лесна и тя виждаше, че баща й има нужда от морална подкрепа.
— Така… — започна Джес, като проследяваше с молив списъка си, където повечето неща вече бяха зачертани. — Ти все още ли си готова да направиш кексчетата, Анна?
— Ами, за тях… — промълви Анна.
Сянка на паника премина по лицето на бъдещата булка. Тя имаше типичната бледа английска кожа, която порозовяваше при най-малкото загатване за стрес.
— Но нали обеща… — възкликна Джес с отчаяние в гласа. — Не си играй с мен, Анна.
— Не се тревожи — успокои я приятелката й. — Просто исках да съм сто процента сигурна, че искаш кексчета. Защото си мислех… кексчетата са остарели вече като идея, не мислиш ли? Веднъж направих мънички фунийки със сладолед — и тя вдигна два пръста, за да покаже миниатюрните им размери. — Бяха възхитителни. Пълнежът не беше точно сладолед, а по-скоро нещо като шоколадов мус, но бяха страхотни. И ще подхождат идеално на лятната тема.
— Идеята ми харесва — въздъхна Джес с видимо облекчение. — Всъщност тя е превъзходна. Пфу. Съжалявам, че се изнервих. Беше една ужасна седмица…
— Довери ми се — успокои я Анна. — Няма да те подведа. Искаш ли да ми помогнеш, Имо?